Много лошо!
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Много лошо!». Краткое содержание книги:
Защо ли тогава продължавам да занимавам читателя с добре известния му феномен „Айзък Азимов“? Причините са две. Първо, на 2 януари писателят чествува своя седемдесетгодишен юбилей. И второ, сп. „Космос“ има удоволствието и честта да го отбележи със специално изпратен за случая разказ от автора.
Постулираните от Азимов три закона на роботиката са добили широка популярност много преди да се появят истинските роботи. Законите, ако не от инженерите, са приети де факто от останалите писатели фантасти по света. Но какво писателят цели с тях? Във всеки случай на последно място да дистанцира машините, да ги ограничи. В действителност законите на Азимов са общочовешки. Но за разлика от хората роботите винаги им се подчиняват. И тъй като не живеят отделно, а сред хората, машините — роботи, компютри и други — често изпадат в противоречие между записаното в програмите им и действителността, с която се сблъскват. Точно върху такива конфликти Азимов изгражда повечето от разказите си за роботи.
Писателят определя научната фантастика като човешка реакция на научните и технологични промени. Понякога той разменя ролите на хора и роботи в произведенията си — истинските хора са маскирани като роботи и обратно.
Разказът, който ви предлагаме — „Много лошо!“, — е един от най-новите, публикувани от Азимов. И може би последният (засега), който се отнася за роботите. Заглавието му впрочем е доста подходящо за тринадесетия брой на тринадесетата година, откак писателят издава списанието „Айзък Азимов’с сайънс фикшън“. Избраният сюжет комбинира две добре разработени вече от автора теми: роботи и миниатюризация. Докато роботите и уловките на трите закона са отлично известни на българския читател, то проблемът с миниатюризацията, макар и да не е никак нов, надали е така познат. Азимов го използува най-напред в романа „Фантастично пътуване“ (1966), създаден по едноименния филм. За разлика от читателите си писателят, ограничен от чуждия сценарий, не е останал особено доволен от това произведение. Така се стига до „Фантастично пътуване II: към мозъка“ (1988), което двадесетина години по-късно и в три пъти по-голям обем дава възможност на автора да се изяви не само като писател фантаст, но и като учен популяризатор с основна специалност биохимия. И в двете книги екипи от учени се впускат в пътешествие из човешкото тяло с помощта на подводница, не по-голяма от червено кръвно телце. А няма ли за целта да е по-лесно от техническа и човешка гледна точка да се използуват роботи?
Отговорът ще намерите в следващия разказ. С публикуването му сп. „Космос“ желае да зарадва многобройните си читатели и любители на научната фантастика. А също така от тяхно и от свое име да благодари на писателя за неговата отзивчивост и да му честити 70-я рожден ден, да му пожелае дълъг живот и още много творчески успехи.
— Добре, а няма ли това да убие доктора?
— Не. В такъв случай Майк ще е толкова дребен, че ще прелети между атомите на тялото, без да им повлияе.
— Все пак каква е вероятността да се разшири, когато е толкова малък?
— Когато МИК-27 достигне, така да се каже, размера на неутриното, теоретичното му време за полуразпад ще е от порядъка на секунди, което означава, че вероятността да се разшири в течение на тези секунди е една втора. Но по времето, когато се разрасне, той ще се намира на стотици хиляди километри надалеч в космическото пространство и експлозията, която ще последва, ще разпръсне малко гама-лъчи за учудване на астрономите. Но такова нещо няма да се случи. МИК-27 точно ще спазва инструкциите и няма да се смалява повече, отколкото е необходимо за изпълнение на задачата му.
Мисис Арнфелд знаеше, че няма да успее да избегне среща с пресата. Категорично бе отказала да се появи по холовизията и осигуряването на правото на личен живот според Световната харта я защитаваше. От друга страна, не можеше да откаже да отговори на въпросите, като запишат само гласа й. Спазването на правото за даване на информация не й позволяваше напълно да се укрие.
Седеше скована, докато младата жена пред нея й задаваше въпросите.
— Освен всичко друго, мисис Арнфелд, не е ли доста странно съвпадението, че съпругът ви, главен конструктор на Майк Микроробота, ще бъде също така и първият му пациент?
— Съвсем не, мис Рот — отвърна мисис Арнфелд уморено. — Докторът е наследствено предразположен към тази болест. И други в семейството му са боледували от нея. Той ми го каза, когато се оженихме, така че аз ни най-малко не съм била в неведение по въпроса и по тази причина нямахме деца. Също така именно по тази причина съпругът ми направи своя избор на какво да посвети живота си и работи толкова усърдно за създаването на робот, който да може да се миниатюризира. Отначалото знаеше, че ще му бъде пациент, нали разбирате.
Мисис Арнфелд настоя да се срещне и да поговори с Майк. При дадените обстоятелства не можеха да и откажат. Бен Джоханес, който бе работил с мъжа и в продължение на пет години и когото тя познаваше достатъчно добре, за да си говорят на ти, я заведе в стаята на робота.
Мисис Арнфелд бе виждала Майк скоро след изработването му, когато той преминаваше основните си тестове, и роботът я помнеше.
— Радвам се да ви видя, мисис Арнфелд — рече той с изумително неутралния си глас, твърде равен и чист, за да бъде напълно човешки.
Като робот не се отличаваше с особено красиви форми. Изглеждаше остроглав и доста широк в таза. Тялото му бе почти конусообразно, с върха нагоре. Мисис Арнфелд знаеше, че това се дължи на обемистото устройство за миниатюризация, разположено в коремната област, където се намираше също и мозъкът, за да се увеличи скоростта на реакциите. Да се иска мозъкът да е зад високо чело би било ненужен антропоморфизъм, бе обяснил съпругът й. Все пак това караше Майк да изглежда смешен, някак глупав. „В антропоморфизма се крият психологически предимства“ — помисли си мисис Арнфелд и се почувствува неловко.
— Сигурен ли си, че си наясно със задачата си, Майк? — попита го тя.
— Напълно, мисис Арнфелд — отговори Майк. — Ще се постарая да отстраня всяка следа от рак.
— Не знам дали Грегъри ти е обяснил — намеси се Джоханес, — но Майк лесно може да разпознае раковата клетка, когато самият той е съответно намален. Отличията й не оставят място за грешки и той може бързо да унищожи ядрото на всяка клетка, която не е нормална.
— Снабден съм с лазер, мисис Арнфелд — каза Майк със странен глас, в който прозвуча сдържана гордост.
— Да, но съществуват милиони ракови клетки, пръснати навсякъде. Колко време ще му отнеме да ги отстрани една по една?
— Не е нужно да ги обработва една по една, Терция — рече Джоханес. — Макар и ракът да се е разпрострял нашироко, той се среща на острови. Майк разполага със средства да прогори и затвори капилярите, които водят към „острова“. По този начин наведнъж биха загинали милиони клетки. Само в отделни случаи ще му се налага да обработва самостоятелни клетки.
— И все пак колко дълго ще продължи това? На младежкото лице на Джоханес се изписа гримаса, сякаш му бе трудно да реши какво да каже.
— Може да отнеме часове, Терция, ако искаме да свършим работата докрай. Не мога да крия от теб.