Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Най-сетне метеоролозите дават съгласието си. Ръководителят на операцията включва автоматичното устройство. В 21,49 часа източноамериканско време ракетата стартира. За няколко десетки минути тя достига най голямата скорост в историята на космонавтиката дотогава — 14,2 км/сек., измерена спрямо повърхността на Земята. Затова не е чудно, че за по-малко от 12 часа ракетата пресича орбитата на Луната.
След 21-месечен полет „Пионер-10“ трябва да прелети около своята крайна цел — планетата Юпитер, да се „отблъсне“ от нея с хелиоцептрична скорост 22,2 км/сек — изчислена спрямо Слънцето, т.е. със скорост, по-голяма от трета космическа, и благодарение на това ускорение завинаги да напусне нашата слънчева система. Бордните предаватели могат да осигуряват връзка със Земята в продължение на седем години, т.е. на разстояние 4,5 милиарда километра.
Дори и да допуснем, че по своя дълъг път „Пионер-10“ няма да се сблъска с някой по-голям метеор или планета, няма ли надписът на пластинката да се развали под въздействието на космическата ерозия? Изглежда, такава опасност не застрашава сондата. Всички изображения са гравирани на дълбочина 0,1 мм и според предположенията на създателите им трябва да оцелеят и след полет на разстояние минимум 10 парсека, т.е. 32 светлинни години, но вероятно на много повече от 100 парсека. „Ето защо всички данни, гравирани на метал по «Пионер-10», ще издържат много по-дълго от което и да било произведение на човечеството, сътворено на Земята“ — съобщават на 25.II.1972 г. в сп. „Сайънс“ Саган, съпругата му и Дрейк.
Ще могат ли обаче читателите от чужди планети да разгадаят нашето известие?
„Предполагаме, че всякакво съобщение от този род ще бъде ограничено от възможностите на човешката наблюдателност и логика — заявяват открито споменатите автори в списанието. — Посланието има антропоцентрично съдържание. Въпреки това ние смятаме, че една технически развита цивилизация ще е в състояние да го дешифрира…“
През пролетта на 1973 г. американците пускат „Пионер-11“ със същото известие.
В края на декември 1973 г. „Пионер-10“ напусна сферата на притегляне на Юпитер със скорост много по-малка от скоростта на светлината. Сега се е насочила към съзвездието Бик. Неговата най-близка звезда Алдебаран е отдалечена от нас на разстояние 20 парсека. Червеният гигант Алдебаран е много пъти по-голям от Слънцето, но вероятно е много по-млад. Възможно е около него да има семейство от планети и неговата светлина да е достатъчна, за да има живот на тяхната повърхност.
Можем ли да се надяваме, че „Пионер-10“ ще предаде нашето известие на някоя развита чужда цивилизация в скоро време? За съжаление не. Нали сондата ще изминава разстоянието от един парсек за цели 80 000 години.
„Възможно е обаче някоя чужда цивилизация, по-развита в техническо отношение от нас, да открие обект от рода на «Пионер-10» в междузвездното пространство, да го различи от останалите обекти с подобна големина, които нямат изкуствен произход, и да го улови…“
Щастливата случайност никога не е изключена. Нашият автоматичен пратеник може да бъде уловен от някаква експедиция на далечните съседи или някой патрул на Галактическото дружество на цивилизациите, чиято задача е да търси такива сонди. И ако у този вестител липсва „обратният адрес“, тамошните учени ще бъдат също така безпомощни и отчаяни, както и археолозите на Земята, когато открият рядък паметник без характерните за произхода му белези. Обратно, много вероятно е аналогични писма — естествено много по-съвършени, понеже ще има време за тяхното проектиране — да инсталираме и на всички следващи изследователи на Галактиката.
Самите автори на посланието определят вероятността „Пионер-10“ да предаде нашето съобщение на представители на чужди цивилизации на 1:100 трилиона. И макар че това до голяма степен прилича на „бутилковата поща“, само че в космическо издание, от историята знаем, че не една бутилка с призив за спасяване на корабокрушенци е достигала навреме до целта. За съжаление също така не една бутилка не е пристигнала. Но този, който не се и опитва поне да извести за сьдбата си и само търпеливо се оглежда за кораб на хоризонта, има много по-незначителна надежда за спасение.
От тези разсъждения излиза, че много учени са убедени, или дори имат доказателства за съществуването на развити цивилизации и космически същества, за съществуването на наши далечни съседи.
Дали наистина това е така?
Част първа
Търсим корените на живота