Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Това съобщение те зашифроват с математико-физически код по следния начин:
Разположението на нашата система в Галактиката — в лявата половина на картината — е означено от 14 пулсара. Чертичките и тиретата в края на свързващите линии изразяват в двоичната система броя на трептенията при излъчването на неутралния водород за едно трептене на пулсарите по времена старта на автоматичния пратеник. Понеже честотата на пулсарите равномерно намалява, по това чуждите цивилизации биха могли да определят точно кога е изготвено това писмо. Ако разгадаят тази телеграма, преди да са изминали няколко милиона години, възможно е да установят и в кой век е стартирала сондата. Далечните читатели могат да изчислят и разположението на нашата слънчева система с точност до 20 парсека, което се равнява на 65 светлинни години. Излъчването на атомите на водорода, чиито два типа се характеризират с ротация на частиците и са нарисувани горе вляво, служи за „универсален часовник“.
Излъчването на водорода в случая има още две функции. Преди всичко то обръща внимание на читателите на посланието, че изпращачите знаят за съществуването на тази дължина на вълната и всъщност я предлагат за осъществяване на първия контакт.
И, второ — този размер служи като „космически метър“. Вдясно от рисунката на обитателите на Земята чрез двоичен код е записано числото осем, така че като го умножим по 21, ще получим средната височина на жената — 168 см. И понеже зад изображението на представителите на човечеството е нарисувана в относителна големина автоматичната сонда, специалистите по дешифриране и криптография от чуждата цивилизация биха могли да проконтролират отново тези данни.
В долната част на картината е изобразено Слънцето и планетите от пашата система, като разстоянието между отделните части е записано с двоичен код. Едновременни там е показан пътят на сондата, за да бъде ясно на коя планета живеят нейните конструктори.
За равнището на науката и техниката на цивилизацията, която изпраща писмото, може да се създаде сравнително добра представа по техническото оборудване на сондата.
При съставянето па това първо междузвездно писмо двамата ентусиасти често дискутират със своите колеги. Техен най-добър съветник е световноизвестният физик проф. А. Г. У. Кеймрън.
След като се връщат в Итас, щата Ню Йорк, където се намира университетът Корнел, Саган и Дрейк разпределят задачите. Съпругата на Саган, Линда, художничка по професия, трябва да нарисува антропологичните образи на мъжа и жената, двамата представители па човечеството. А Й. Бърджър и Й. Хоук трябва да установят с компютър честотата на пулсарите и да я зашифроват в двоичен код.
В края на декември проектът за писмото е готов. Креймрън, главният съветник на Саган и Дрейк, е доволен. За три седмици не би могло да се измисли нищо по-хубаво. На същото мнение са и представителите на НАСА. Оуън Финстад може да нарисува окончателната версия на посланието. Изображението върху пластинката извършва Карл Рей.
През февруари позлатената пластинка с чудноватите гравирани рисунки е прикрепена към антената на „Пионер-10“. Сондата, носеща първия поздрав на земните обитатели към нашите непознати небесни братя, може да стартира.
В синевата на залива се оглеждат ракетата, монтажната кула и другите устройства на площадката за стартиране. Преди 14 години този космодром, построен на източното крайбрежие на Флорида, излетя първият американски изкуствен спътник. Четири години след това — космонавтът Джон Глен. А преди две години тук беше положено началото на най-големите засега космически полети през XX век — оттук „Аполо-11“ отнесе представители на човечеството за тяхната първа разходка на Луната.
Вечерта на 2 март 1972 г. някои ветерани от Космическия център „Дж. Ф. Кенеди“ си спомнят, че точно преди 13 години изпращаха първата сравнително успешна американска сонда „Пионер-4“, която се отправи да изследва Луната, а по-късно стана неин втори изкуствен спътник. А днес се готвят да повдигнат тайнствения воал от следващото небесно тяло — Юпитер, макар че и тогава, както и сега, стартирането на тези електронни пратеници зависи от времето. Инсталирането на ракетата Атлас — Кентавър със сондата „Пионер-10“ се отлага вече три пъти.