Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
Така че, когато братът на Абделахи вдигна слушалката, за да отговори на позвъняването му, мобилният телефон се свърза с клетка, разположена на радиокула в покрайнините на Пешавар. Клетката бе собственост на Пак-Тел. Затова компютърът на Пак-Тел започна да издирва продавача на съответната сим-карта в Англия с намерението да му каже на електронния си език: „Един от твоите клиенти ползва времето и въздушното ми пространство, следователно ми дължиш еди-каква си сума“.
Но от години Пакистанският контратерористичен център (ПКЦ) изискваше от Пак-Тел и другата местна компания — Моби-Тел, да препращат всеки проведен в техните мрежи разговор към подслушвателния му отдел. А по молба на британците ПКЦ следеше няколко определени номера — единият от които току-що се бе активирал.
Дежурният сержант натисна един бутон, за да се свърже с началника си. Началникът се заслуша в разговора и попита:
— Какво казва?
Сержантът, който владееше пущу, отвърна:
— Нещо за майка си. Изглежда, разговаря с брат си.
— Откъде?
Отново кратка пауза.
— Идва от предавателя в Пешавар.
Нямаше нужда от повече обяснения. Целият разговор щеше да бъде записан за по-късен анализ. Незабавната задача бе да се локализира мобилният телефон. Дежурният майор знаеше, че това е почти невъзможна задача в рамките на един кратък разговор. Освен ако онзи идиот не държеше линията отворена достатъчно дълго.
Той натисна три клавиша на телефона върху бюрото си — кабинетът му беше високо над подземията на подслушвателния отдел — и се свърза с шефа на ПКЦ за Пешавар.
Още преди години, много преди трагичните събития на 11 септември 2001-ва, пакистанското Управление на военното разузнаване (УВР) беше буквално пренаселено от ислямистки фундаменталисти от армията. Това бе и причината за абсолютната му ненадеждност в борбата срещу талибаните и техните гости от Ал Кайда.
Но в един момент пакистанският президент Мушараф просто вече нямаше избор, освен да последва съветите на САЩ и да разчисти задния си двор. Част от програмата включваше изваждането на офицерите-радикали от военното разузнаване и преместването им в други поделения, а друга — създаване в рамките на Управлението на елитен контратерористичен център, в който да бъдат назначени млади офицери без вземане-даване с ислямисткия тероризъм, независимо колко силни са вярата и благочестивостта им.
Полковник Абдул Разак, бивш танков командир, беше един от тях. Сега той ръководеше ПКЦ в Пешавар. Прие обаждането точно в два и половина. Изслуша внимателно колегата си от столицата и попита:
— Колко продължава?
— Досега около три минути.
Кабинетът на полковник Разак бе на седемстотин метра от кулата на Пак Тел, тоест в радиуса от 800–900 метра, необходими на пеленгатора да работи най-ефективно. Полковникът се втурна към плоския покрив на сградата с двама от техниците си, за да включат антената, която да започне претърсването на града.
В Исламабад дежурният сержант се свърза с началника си:
— Разговорът приключи.
— По дяволите! — изръмжа майорът. — Три минути и четиридесет и четири секунди. Е, не можехме да очакваме много повече.
— Обаче май не го е изключил — каза сержантът.
В апартамента в Стария град на Пешавар Абделахи допусна втората си грешка. Когато чу, че египтянинът се е размърдал и всеки момент ще излезе от спалнята, той набързо приключи разговора с брат си и пъхна джиесема под една възглавница. Но забрави да го изключи. В този момент пеленгаторът на полковник Разак вече стопяваше броя на възможните локации.
И британските Специални разузнавателни служби (СРС), известни повече като МИ-6, и американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) по очевидни причини провеждат големи операции в Пакистан. Това е основна военна зона в битката срещу съвременния тероризъм. Една от силните страни на западния пакт винаги, още от 1945-а, е била в способността на двете агенции да работят заедно.
Имало е, разбира се, и търкания — особено покрай черната серия от предателства на британски агенти, започнала с Филби, Бърджес и Маклийн през 1951-ва.
После американците разкриха, че и самите те са давали хляб на хора, които са снасяли информация на Москва, и конфликтите между агенциите попресекнаха. Краят на Студената война през 1991-ва доведе до лишеното от мъдрост предположение у политиците и от двете страни на Атлантика, че най-сетне не само е настъпил мир, но и че той ще продължи вечно. Те не знаеха, че дълбоко в ислямския свят се ражда нова Студена война.
След 11 септември съперничеството бе напълно забравено, а с него и калните номера. Новото правило гласеше: „ако научим нещо, веднага го споделяме с вас“. И обратното. В общата битка бяха вплетени усилията и на чужди агенции, но нищо не можеше да се сравни с хармонията между агентурните мрежи на САЩ и Великобритания.