Афганецът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Афганецът». Краткое содержание книги:
Когато до британското и американско разузнаване достига слухът, че Ал Кайда е задействала мащабна терористична операция, те мигновено са готови да предприемат действия — но какви? Нищо друго не им е известно — какво, къде или кога. Нямат източници в Ал Кайда, невъзможно е да внедрят някого. Невъзможно, освен ако…
Афганеца е Измат Хан, затворен от пет години в Гуантанамо бей, бивш талибански командир. Афганеца също е полковник Майк Мартин, двайсет и пет годишен ветеран от военните зони по света — тъмен, жилест мъж, роден и израсъл в Ирак. В опит да предотвратят катастрофата разузнаванията ще се опитат да извършат немислимото — да представят Мартин за доверения Хан.
Необходима е изключителна подготовка, а след това изключителен късмет, тъй като нищо не може да подготви истински Мартин за мрачния и измамен свят, в който е на път да се потопи. Или за ужасните неща, кито ще открие там.
Съчетавайки старателно проучване на фактите с отривисто повествование и сюжети, извадени сякаш от водещите заглавия по новините, Форсайт ни показва света по начин, достижим за малцина.
Щом съкровищата от Пешавар пристигнаха, останалите агенции също се хванаха на работа. Разпознаването на мъртвия беше сред най-важните задачи и тя се падна на ФБР. Потвърждението оттам дойде след 24 часа. Мъжът, скочил от балкона в Киса Хауани, наистина беше главният финансист на Ал Кайда и един от най-приближените на самия Осама. Връзката с него била направена от сънародника му Айман Ал Зауахири, който пръв забелязал и вербувал фанатичния банкер.
Вътрешното министерство пое единадесетте паспорта. Два от тях имаха входни и изходни печати от цяла Европа и Близкия изток. Никой не се изненада, че шест от паспортите са белгийски. Всеки беше на различно име и като се изключат личните данни, изглеждаха напълно автентични.
Белгия от доста време е слабото звено в очите на световната разузнавателна общност. От 1990-а 19 000 празни белгийски паспорта, една наистина изумителна цифра, са обявени официално за откраднати. Оказва се, че те просто са били продадени от държавни служители. 45 са изчезнали от белгийското консулство в Страсбург, Франция, а 20 — от посолството в Хага, Холандия. Двата, използвани от мароканците, които убиха водача на съпротивата срещу талибаните Ахмад Шах Масуд, бяха от Хага. Един от шестте, използвани от Ал Кор, също.
Федералната авиационна служба (ФАС) използва контактите и огромното си влияние в международната авиация и провери билетите и списъците с пътници. Беше досадно задължение, но входните и изходни печати сочеха полетите, на които трябваше да се обърне най-голямо внимание.
Бавно, но сигурно нещата почнаха да идват по местата си. Прие се, че Тефик Ал Кор очевидно е бил натоварен със задачата да събира големи суми в трудни за проследяване фондове, с които да бъдат извършени незнайни покупки. Нямаше доказателства, че той самият е купувал каквото и да е, така че явно бе вкарвал в играта трети страни. Американските власти биха дали мило и драго да разберат с кого точно се е срещал, защото дори три-четири имена можеха да помогнат за разкриването на цялата тайна мрежа в Европа и Близкия изток. САЩ впрочем беше единствената от обичайните терористични цели, която египтянинът не бе посещавал.
Големият пробив в крайна сметка се случи във Форт Мийд. От „Тошибата“, конфискувана в Пешавар, бяха свалени 73 документа. Някои от тях бяха обикновени самолетни разписания, но вече се знаеше с кои от полетите, включени в тях, Ал Кор наистина е летял. Други бяха общодостъпни финансови отчети, които явно дотолкова бяха заинтригували банкера, че си ги бе оставил за по-късен прочит. Ала и те не водеха никъде.
Повечето текстове бяха на английски, някои — на френски или немски. Беше известно, че освен родния си арабски Ал Кор е владеел отлично и трите езика. Заловените телохранители, които в момента се намираха в лагера в Баграм, разкриха, че мъжът е разговарял с тях на сносен пущу, което означаваше, че е прекарал известно време в Афганистан, макар агенциите да нямаха представа кога и къде.
Истинското безпокойство обаче бе предизвикано от арабските текстове.
Форт Мийд всъщност е голяма армейска база и се намира под командването на Министерството на отбраната. Командващият офицер в АНС задължително е бригаден генерал. Именно с него поиска среща началникът на Арабския отдел.
Отношението на АНС към арабския език през 90-те ставаше все по-внимателно, предвид разрастването на ислямисткия тероризъм, без да броим и постоянния интерес, провокиран от израело-палестинските отношения. Когато през 1993-та Рамзи Юсуф се опита да взриви Световния търговски център с камион-бомба, вниманието се повиши. А директивата след 11-и септември беше „трябва да знаем всяка дума от този език, всяка дума!“ Така че Арабският отдел се превърна в гигантска структура с хиляди преводачи, повече от които не само родени, но и образовани в арабския свят, с едва минимален процент специалисти, завършили някъде другаде.
Арабският не е просто един език. Освен класическия арабски, този на Корана, има още поне петдесет различни диалекта, използвани от над половин милиард души. Ако говорещият бърза, има особено произношение и използва специфични идиоми, ще е необходим преводач, роден и живял в същата област, за да улови всяко възможно значение и нюанс.