Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)

Тогава врагът, който в различни времена размирява църквата с различни ереси, не можеше да търпи църквата да има пълно затишие и Христовото стадо да пасе на пасищата на благочестието. И породи някой си Варлаам, основател на акиндиновата ерес; чрез него църквата се изпълни с големи размирици, понеже той имаше със себе си много единомишленици, а по-точно — единопогибелни, и ученици, слушащи неговите непристойни и разложителни заповеди. Той, прочее, извращаваше единосъщното, както умовредния Арий, а пресветия дух хулеше, както скверния Македоний. Пък и за преображението Господне, станало наистина на Таворската планина пред неговите апостоли и ученици, когато Христос показва славата на своето божество, тогава, когато чрез своята неизмеримо силна власт им представи Мойсей и Илия, за да ги накара да повярват, че богът, превърнал се в човек заради нас, владее над живите и мъртвите, [за това преображение] всепорочният [Варлаам] учеше, че е привидно, а не истинско. И мнозина последваха ереста му и жребият на православните беше — в подвига. И по целия оня царски град избухнаха бунтове и смутове, и раздори: едни прочее се присъединяваха към злославните, а други се противопоставяха и ги изобличаваха.

А този, който тогава ръководеше църквата, наистина светият Атанасий, като свика събор, а там беше и зломъдрият Варлаам със своето злославно войнство, утвърждава единосъщното, както завещаха отците в Никея и както утвърдиха вселенските и поместните събори след тях, та чак до негово време; и изясни, че светото преображение на Христос, нашия бог е истинско. А Варлаам, който не иска да се подчини, предава на анатема с неговата дружина и го изгонва от съборната църква. Макар че Варлаам бе посрамен и докрай низвергнат, но възнамеряваше още да мърда със змийската опашка. Затова се затвори в своята скверна килия, без да излиза, и временно замълча, пишейки развращаващи предписания срещу църквата и острейки богоборческия си език срещу православието. След това, скочил изведнъж като диво магаре, смущаваше благочестието. И мнозина изтръгна за погибел както сред мъжете, така и сред жените, пък и сред царедворците, защото предава своята смъртоносна ерес на самите евнуси, служещи на царя — с една дума, едва не го последва целият град.