Интересни времена

Вдигна поглед.

— О, вие ли сте. Толкова се радвам да ви видя. Моля, седнете. Надявам се, че сте добре?

— Несъмнено — увери го Муструм Ридкъли. — А вие радвате ли се на добро здраве?

— Никога не съм се чувствал по-добре. И времето, доколкото мога да преценя, отново е приятно.

— Да, вчерашният ден беше определено превъзходен.

— Както чувам, утрешният може би ще е още по-прекрасен.

— Всички се радваме на такива хубави дни.

— О, да.

— Наистина.

— Ъ-ъ…

— Прав сте.

Позяпаха сдържано пеперудите. Един лакей донесе напитки във високи, запотени от студ чаши.

— Всъщност какво правят, като кацат по цветята? — промърмори Лорд Ветинари.

— Моля?

Патрицият вдигна рамене.

— Няма значение. Изобщо не е важно. Но… Да се възползвам, че наминахте за малко — много мило от ваша страна, защото съм убеден, че имате и несравнимо по-важна работа, — и да ви попитам: кой е Най-големият магьосник?

Ридкъли обмисли въпроса.

— Може да се каже, че е Деканът. Тежи поне стотина килограма.

— Все пак ми се струва, че това не може да е най-точният отговор — скептично промълви Лорд Ветинари. — Доколкото схващам от контекста, в случая „най-голям“ би трябвало да означава велик.

— Е, значи не може да е Деканът — поклати глава Ридкъли.

Лорд Ветинари се помъчи да си припомни преподавателите в Невидимия университет. В ума му упорито се натрапваше представата за скупчени хълмове, увенчани с островърхи шапки.

— Да, струва ми се, невъзможно е да вместим Декана в този контекст.

— А-а… какъв всъщност трябва да е контекстът? — внимателно се осведоми Ридкъли.

Патрицият хвана в ръка изящното си бастунче.

— Ще бъдете ли така добър да ме придружите? Мисля, че е по-добре да видите със собствените си очи. Много досадна случка.

Архиканцлерът се озърташе любопитно. Рядко имаше възможност да разгледа градината, влязла на челно място в раздела „Как не бива да го правите“ във всички наръчници по озеленяване.

Градината бе стъкмена (във всеки възможен смисъл на тази дума) от прочутия или по-скоро печално известния дизайнер на пейзажи и разностранен изобретател Скапания тъпанар Джонсън. Неговата разсеяност и слепота за елементарната математика правеха рискована всяка крачка по пътеките. А неговата гениалност — е, доколкото Ридкъли се престрашаваше да му припише подобно свойство — беше напълно противоположна на дарбата, успяваща да създаде паркове, които процъфтяват под влияние на още неразгаданите, но благотворни тайни сили на земята.

Никой не би успял да посочи точно на какви сили е разчитал Скапания тъпанар при проектирането на градината, но звънящият слънчев часовник честичко експлодираше, чакълената настилка по пътеките като че бе склонна към самоубийство, а вече имаше три инцидента със спонтанно стапяне на пейки от ковано желязо.

Патрицият въведе госта си през порта в подобие на гълъбарник. Скърцаща спирала от дървени стъпала се издигаше по стената отвътре. Няколко от неунищожимите диви гълъби на Анкх-Морпорк сумтяха и май дори се кискаха в сенките.