Интересни времена

„СЕГА!“

В първия миг усети някакъв натиск. После светът се отвори пред Ринсуинд и го засмука.

Проточи се напред и изтъня.

Край него се стрелкаха размазани от скоростта облаци. Когато отново посмя да отвори очи, далеч пред него се мержелееше тъмна точица.

След секунда се превърна в плътен облак от предмети. Два тежки тигана, голям бронзов свещник, няколко тухли, стол и купа за желе, измайсторена като замък.

Цапардосаха го поред, а купата дори издрънча сякаш присмехулно, отскачайки от главата му.

Следващото нещо беше осмоъгълник. От тебеширени линии.

Ринсуинд се стовари в него.

Ридкъли се вгледа критично.

— Не бих казал, че има дори шейсетина килограма. Е, както и да е… Добре се справихте, господа.

Раздърпаното плашило насред осмоъгълника се изправи немощно на крака и угаси с длани няколко минипожара, разгорели се по дрехите му. Огледа се тъпо и изблея:

— Хехехе?

— Нищо чудно засега да не се ориентира — уместно отсъди Архиканцлерът. — В края на краищата измина шестстотин мили за не повече от две секунди. Внимавайте да не го стреснете прекалено.

— Като с лунатиците ли? — попита Старшият дискусионен наставник.

— Защо пък намесваш лунатиците?

— Ами събудиш ли ги изведнъж, окапват им краката. Баба ми се кълнеше, че точно така ставало.

— А сигурни ли сме, че това е Ринсуинд? — недоверчиво попита Деканът.

— Разбира се, че е той! — възмути се Старшият наставник. — Нали го издирвахме часове наред по света?

— Не е изключено да сме призовали някоя опасна окултна твар — озъби се непреклонно Деканът.

— Виждаш шапката и се съмняваш?!

Беше островърха шапка. Или поне личеше намерението да е такава. Подобие, изработено от бамбукови трески и листа от кокосова палма, може би с надеждата да привлече духнал наблизо повей на магьосничество. Раковини, привързани със стръкчета трева, образуваха на шапката буквите МАГЕСНИК.

А съществото, на чиято глава се мъдреше тя, сякаш гледаше право през сборището. Изведнъж движенията му станаха целеустремени, то се измъкна рязко от осмоъгълника и тръгна към вратата, зад която беше коридорът.

Магьосниците го последваха предпазливо.

— Не знам дали да вярвам на баба ти. А тя колко пъти е виждала това необичайно явление?

— Де да знам. Не искаше да си признае.

— Ей, знаете ли, че Ковчежникът доста нощи броди насън?

— Сериозно?

Ринсуинд — ако той беше призованото същество — излезе на площада Сатор.

Наоколо имаше плътно гъмжило. Въздухът трептеше над мангалите, около които свещенодействаха продавачите на лешници и горещи картофи, в него отекваха традиционните за Анкх-Морпорк подвиквания.6

Олюляващата се фигура се примъкна към кльощав мъж, наметнат с огромно палто, който печеше нещо на малка скара в широк поднос, провесен на врата му.

Вероятният Ринсуинд се вкопчи в края на подноса.

— Имаш… ли… картофи? — нададе гърлен рев плашилото.

— Картофи ли? Нямам, достопочтени господине. Затова пък предлагам наденички в хлебче.