Дядо Прас

Сюзън се мъчеше да поспи, а лорд Дауни се опитваше да навакса с канцеларските книжа.

Той беше убиец. Всъщност Убиец с главна буква. Тази дребна разлика беше важна. Членовете на Гилдията се смятаха за културни хора, които предпочитаха изтънчената музика, храна и литература. Освен това познаваха добре стойността на човешкия живот. В повечето случаи с точност до един цент.

Кабинетът на лорд Дауни беше облицован с дъб и застлан със скъпи килими. За мебелите можеше да се каже, че са стари и поизносени, но по начин, присъщ само на прекрасните изделия, използвани столетия наред. Тук имаше само отлежали мебели.

В камината горяха цепеници, а пред нея спяха две грамадни космати кучета. Освен рядкото сумтене на животните и пукането на дървата не се чуваха други звуци, ако не се брои скрибуцането на перото в ръката на лорд Дауни и цъкането на високия часовник в ъгъла. Привичен домашен шум, който само подчертава тишината.

Така беше, докато някой не се прокашля.

Звукът подсказваше недвусмислено, че целта не е да бъде махната досадна трошица от гърлото, а да се подчертае възможно най-любезно появата на същото това гърло.

Дауни престана да пише, но не вдигна глава. Изглеждаше, че се е отдал на спокоен размисъл. Накрая заговори делово:

— Вратата е заключена. На прозорците има здрави решетки. Кучетата като че не се събудиха. Специалните дъски в пода не изскърцаха. Явно са били заобиколени и други предпазни мерки, които няма да уточнявам. Всичко това рязко ограничава кръга на вероятните посетители. Съмнявам се да сте призрак, а боговете никога не се явяват толкова учтиво. Разбира се, може да сте Смърт, но не вярвам и той да си губи времето, като спазва етикета, пък и аз се чувствам напълно здрав. Хм… — Нещо висеше във въздуха пред бюрото му. — Зъбите ми са в прекрасно състояние, затова не сте феята на зъбчетата. — фигурата го доближи още малко. — Някой гном би се промъкнал и през миша дупка, само че аз съм заложил капани навсякъде. Злите духове минават и през стени, но доколкото ми е известно, отбягват по всякакъв начин да разкриват присъствието си. Откровено казано, озадачихте ме. Хм?

Чак тогава погледна.

Сива роба висеше във въздуха. Наглед я заемаше някакво тяло, понеже имаше форма, само че тялото не се виждаше. По гърба на Дауни полази ледена тръпка от прозрението, че нещото в робата просто не присъства физически в нормалния свят.

— Добър вечер.

„Добър вечер, лорд Дауни“ — отвърна робата.

Мозъкът му възприе думите, но ушите бяха готови да се закълнат, че не са ги чули. Човек обаче не оглавяваше Гилдията на убийците, ако се отличава с излишна плашливост. Пък и нещото не вдъхваше страх. По-скоро беше изумително скучно. Ако еднообразната сивота на Вселената можеше да се прояви в конкретна форма, то тя беше пред Дауни.

— Поне доколкото ми се струва, вие сте фантом — отбеляза той.

„Нашата същност не е предмет на разговора — отекна в главата му. — Предлагаме ви да изпълните една поръчка.“

— Желаете някой да бъде положен в земята ли?