Силата

2

— Разказа историята от твоята гледна точка — добави Адам. — На някои места беше близо до истината, но на други изрече откровени лъжи. Нищо обаче не се случи точно така, както го извъртя.

Отново огледа кръга.

— Не ми пука какво мислите за мен — рече той, — но в случая е замесен и друг човек. Тя… Адам погледна Каси, очите му още блестяха — тя не заслужава всичко това, не и след тази вечер.

Някои от членовете на сборището, най-вече Лоръл и Мелани, отместиха засрамено поглед. Другите обаче продължиха да гледат ядосано и недоверчиво.

— И каква е твоята гледна точка? — заяде се Дебора. Изражението й говореше, че е изненадана и че това не й харесва.

— Първо с Каси не се запознахме точно така. Не беше любов от пръв поглед… — Адам замълча и очите му се зареяха в далечината. Поклати глава. — Не беше любов. Тя ми помогна, спаси ме от четирима външни с пистолет. Бяха ловци на вещици — той погледна сериозно братята Крис и Дъг Хендерсън.

— Но тя не е знаела… — започна Дебора.

— Тогава не знаеше какъв съм. Не знаеше и каква е тя самата. За нея вещиците бяха герои от приказките. Каси ми помогна, защото имах нужда от помощ. Онези бяха по петите ми. Помогна ми да се скрия в една лодка и ги отпрати в друга посока надолу по плажа. Опитаха се да я накарат да им каже къде съм, дори й причиниха болка, но не ме издаде.

Настъпи тишина. Дебора, която най-много се възхищаваше на физическата смелост, изглеждаше объркана и изражението й малко се отпусна.

Фей обаче се заизвива като риба, която се опитва да се откачи от кука. Лицето й се изкриви в гримаса.

— Колко сладко! Смелата героиня! И ти просто не й устоя, така ли?

— Не ставай глупава, Фей — сряза я Адам и разтърси ръката й. — Нищо не сме правили. Просто… — отново поклати глава. — Благодарих й. Исках да я уверя, че винаги ще помня какво направи за мен. Не забравяйте, че тогава още я смятах за външен човек. Не бях чувал външен да е правил подобно нещо за някого от нас. Тя беше мило, непознато момиче, тихо и красиво и аз исках да й благодаря. Докато я гледах обаче изведнъж усетих, че сме свързани по някакъв начин. Сега звучи глупаво, като че ли виждах как нещо ни свързваше…

— Сребърната нишка — прошепна Каси. Очите й бяха пълни със сълзи и не осъзна, че го каза на глас, докато не видя как всички се извърнаха към нея.

Мелани вдигна вежди и Диана изглеждаше изненадана, може би защото най-накрая Каси наруши дългото си мълчание. Розовите устни на Сюзан оформиха буквата „О“.

— Да, наистина приличаше на нишка — каза Адам и отново впери поглед в далечината. — Не знам… Почувствах се объркан. Но й бях много благодарен и ми се прииска да ми е приятел. Помислете си само. Външен да ми бъде приятел! — Чуха се възбудени и слисани възклицания. — И — продължи Адам като гледаше Диана право в очите — затова й дадох халцедоновата роза, която ти ми подари.