Силата

— Нищо подобно, трябва ни купон — обори я Дъг. — Да компенсираме за всички рождени дни, които изпуснахме. С Крис така и нямахме подобаващо тържество, както и Шон и Лоръл…

— Природата! — заяви Лоръл на Мелани. — Това трябва да е първата ни кауза.

— За мен също нямаше купон — изтъкна Сюзан и елегантно махна опаковката на едно шоколадче.

Фей разглеждаше рубиненочервените си нокти на слънчевата светлина.

— Има някои хора, които искам да омагьосам… — рече тя.

Каси отправи поглед към всички тях — нейното сборище се смееше и спореше, обсъждаше разни неща.

Потърси с очи Ник. Той се беше облегнал назад с развеселено изражение. Улови погледа й и й намигна.

После се обърна към Диана и ясните й зелени очи проблеснаха към нея за миг.

— Да, да се погрижим за природата — обърна се тя към Лоръл. — Трябва обаче да помислим как да оправим отношенията си с външните.

Каси погледна Адам и видя, че и той я гледа. Пое ръката й, обгърна я с пръсти и сега и двамата държаха халцедоновата роза.

Каси сведе очи към преплетените им пръсти. Сякаш отново видя сребърната нишка — тя обви двете им ръце и ги обвърза. Това обаче не беше всичко. Още сребърни нишки сякаш се стрелнаха на всички страни като паяжина, докоснаха членовете на кръга и ги обляха със сребърна светлина. Всички бяха свързани, всички бяха част от едно цяло. Светлината засия около тях и докосна земята, небето и морето.

Небе и море, защитете ме от беди. Земя и огън, сбъднете моите мечти.