Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
— Полицата ли? — попита Вивиан.
— Застрахователната полица „живот“. Платената застраховка. Триста хиляди.
Тя кимна:
— Ти се кълнеше, че парите ще отидат у някаква религиозна организация. Където и да е, само не и у мен.
Вивиан се стегна, готова да посрещне сприхав отговор, ала Роджърс Хенри потисна нетърпеливото си смръщване, изправи се и се затътри към библиотечния шкаф до една от стените на кабинета.
— Парите ще бъдат твои, ако изпълниш задачата — повтори той.
— И какво трябва да сторя за теб, Роджърс? — попита безстрастно тя.
В продължение на няколко секунди отговор не последва, ала когато той се обърна към нея, в очите му блеснаха огънчета.
— Аз го направих, Вивиан! Завърших „Медуза“. Вълната на „Медуза“ е постижима. Доведох проекта до край!
Изгледа го зашеметена, а той наблюдаваше доволен изражението й, докато тя търсеше думите.
— Сам? Но как? Ти разполагаше с екип от четирийсет учени, които работиха в продължение на колко, на десетилетие?
— Нужни бяха осемнайсет години след принудителното ми пенсиониране, ала го направих и ти ще отнесеш прототипа във Вашингтон след… след смъртта ми.
— Аз… не разбирам…
— Построил съм модел. Имитация, разбира се, но е напълно работещ модел, без плутония. Ето с какво се занимавах през всичките тези години в лабораторията си. Нов проект на взривателя, нова концепция, всичко ново.
Той се затътри обратно към креслото, повдигнал въодушевено вежди, а погледът му се стрелкаше към вратата в дъното, която водеше към преустроения гараж.
— Защо във Вашингтон, Роджърс? Защо не в Лос Аламос?
— Защото онези раболепни негодници, които прекратиха програмата ми и твърдяха, че е неосъществима, сега са в Пентагона. Искам моделът да пристигне точно там, където могат да го видят, да го усетят и да го разберат, преди да го откарат на запад, за да го проучат, което неизбежно ще сторят.
Той седна отново, тежко задъхан.
— Но ще действа ли? — попита тя.
— Удивително е, Вивиан. Излиза, че не ти е необходима височина от сто мили, за да създадеш разрушителен електромагнитен импулс. Една-единствена експлозия на „Медуза“ на равнището на земята може да преустанови дейността на развито индустриално общество, като вторичната електромагнитна вълна покрива територия с радиус две хиляди мили. Това е всичко, което обещавах през 1973-а година!
— И… ти искаш аз да…
— Да го откараш с товарен самолет и да ръководиш доставката му до Пентагона.
— Срещу парите от застраховката, така ли?
Той кимна и замълча, сякаш се опитваше да реши докъде да стигне с натиска си.
— Предполагам, че вече е късно да те моля да го направиш в името на любовта, която някога изпитваше към мен?
Тя го гледа втренчено дълго време, очакваше да види саркастичната му усмивка, ала лицето му остана безизразно.
— Любов ли, Роджърс? Ти уби любовта, която изпитвах към теб, още първия път, когато посегна да ме удариш в изблик на ярост.
Той изсумтя, изправи се, а гласът й продължи да го преследва.
— Мисля, че каза нещо за желанието си да направиш компенсации?
Той отиде бавно до отсрещната стена, клатейки глава, забил поглед в обувките си.
— Ето каква е сделката, Вивиан. До теб върху масичката има пакетче с инструкции. В него има и ключ за лабораторията. — Изгледа я бавно. — Следвай стриктно инструкциите и администраторът на малкия доверителен фонд, който съм основал да получи застраховката, ще ти плати парите. Ако откажеш да го направиш или провалиш работата, не получаваш и пукнат цент. Къщата ще си остане твоя — заедно с плащанията по ипотеката — но тристате хиляди долара, с които да ги изплатиш, изчезват.
Тя се изправи.
— Съжалявам, че умираш, Роджърс.
Вивиан пристъпи към вратата и се поколеба преди да го погледне.
— Нямам нужда от парите ти. Намери някой друг да свърши тази работа.
— Седни! — изрева той с обръщането си, а очите му блестяха по онзи маниакален начин, който тя така добре познаваше. — Можеше да се очаква такъв безмозъчен, глупав отговор!
Вивиан усети как краката й омекват. Отпусна се отново на дивана, докато той се спря на половин дума и прехапа устни, след което поклати глава.
— Аз… извинявай, Вивиан. Съжалявам за избухването си.
Тя кимна мълчаливо, погледът й шареше по килима, докато той се тътреше към нея.