Проектът „Медуза“

Международно летище на Флорида — 11:45 часа източно време — 19-и септември

Като погледна графиката за трети път, техникът усети как кръвта му се смразява.

Нямаше грешка.

Безшумният, сондиращ неутронен лъч, излъчван от скенера му бе настроен да открива и най-слабото гама-лъчение, ако влезеше в контакт с такъв тип ядрен материал, използван за производството на бомби, а той бе регистрирал точно това. От няколко часа насам нещо, намиращо се в границите на Международното летище на Маями, излъчваше гама-лъчи при всяко преминаване на неутронния лъч.

А след това, преди един час — докато той и началникът му бяха в почивка да хапнат тако7 преди назначената за следобед демонстрация — равнището на гама-лъчи се оказа спаднало до нулата.

„О, боже мой, провалихме се!“ — помисли си той и му причерня. На някой инспектор — може би военен, а може би от Комисията за ядрен контрол — му е било наредено да се разхожда с обезопасен куфар, пълен с плутоний, за да провери машината, в чието проектиране техникът бе участвал, а той буквално бе проспал това. Очевидно демонстрацията щеше да се проведе в неподходящо време. Трябваше да направят мониторинга и през сутрешните часове.

По-надалеч началникът му — капитан втори ранг от ВМС — гордо обясняваше възможностите на флота за бързо реагиране при засичане на ядрен материал на трима обезпокоени служители от ФАА — Федералната авиационна администрация, натоварени със защитата на националните летища от терористи. Президентската директива да се затегне контролът върху входните точки на страната срещу ядрения тероризъм бе предизвикала трескава дейност, както и прехвърлянето по въздуха на сивия преносим трейлър8 до Маями за първата работна демонстрация.

— В момента, когато дори капсула от радиоактивен материал влезе в границите на летище като това в куфарчето на някой терорист или по друг начин… — тъкмо казваше той, — ние ще го засечем.

„Да, но ако наблюдаваме“ — помисли си техникът, и направи знак на шефа си към мястото, където хартиената лента лежеше на масата като отровна змия — пагубно доказателство за тяхната немарливост във възможно най-лошия момент.

Капитанът прие новината с неочаквано спокойствие, след което веднага се обърна към екипа от ФАА с парчето хартия в ръце.

— Не ни бе съобщено, че тази сутрин трябва да бъдем включени, но рекордерите работеха и изглежда, че въпреки всичко сме уловили теста ви — рече той с насилена усмивка, като забеляза озадачените физиономии и на тримата, които един по един изследваха записа.