Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
— Разбира се, шефе.
Утре детектив Дани Макгуайър щеше да разпита Анджела Джейкс подробно. Днес тя не бе в състояние да говори.
— Отведете и слугинята — добави той. — Не мога да мисля, докато тя вие в ухото ми.
Кльощав рус младеж с очила с рогови рамки влезе в стаята.
— Съжалявам, че закъснях, шефе.
Детектив Дейвид Хенинг имаше вид на типичен зубрач, но притежаваше един от най-логичните анализаторски мозъци в полицията. Детектив Дани Макгуайър се зарадва, когато го видя.
— А, Хенинг, чудесно. Обади се на застрахователите и ми донеси списък на всичко откраднато. После провери заложните къщи и интернет страниците, за да видим какво ще се появи там.
Хенинг кимна.
— Някой да се свърже с фирмата за охрана. Къща като тази би трябвало да е натъпкана с аларми и какво ли не още, но изглежда, че убиецът просто си е влязъл най-спокойно.
Полицай Менендес се намеси:
— Слугинята спомена, че чула силен трясък около осем вечерта.
— Изстрел?
— Не. И аз я попитах същото, но тя обясни, че звучало повече като шум от падане на мебел. Тръгнала нагоре да провери, но госпожа Джейкс я спряла и казала, че тя ще се качи.
— И после?
— После нищо. Слугинята се качила горе в осем и четиридесет и пет, за да занесе какаото на стареца, както правела обикновено. Намерила ги и звъннала на 911.
Какаото му? Дани Макгуайър се опита да си представи семейния живот на Джейкс. Въображението му показа богат развратен старец, който отпускаше изкривените си от артрит крайници в леглото до младата си красива съпруга, а после чакаше слугинята да му донесе чаша горещо какао. Как Анджела Джейкс бе търпяла да я опипва такова грохнало същество? Дани си представи как костеливите, обсипани със старчески петна ръце галят гърдите и бедрата на Анджела. Нямаше никаква логика, но мисълта го вбеси.
Дали бе вбесила и някого другиго? И то достатъчно, за да убие?
Рано на следващата сутрин детектив Дани Макгуайър подкара към болница „Сидърс Синай“. Беше развълнуван. Това бе първият му голям случай с убийство. Жертвата, Андрю Джейкс, принадлежеше към висшето общество в Бевърли Хилс. Случай като този можеше да изстреля кариерата на Дани в небето, ако си изиграеше картите правилно. Но перспективите за издигане в кариерата не бяха единственото, което го вълнуваше. По-съществената причина бе, че отново щеше да види Анджела Джейкс.
В младата госпожа Джейкс имаше нещо невероятно привлекателно, надминаващо красотата на измъченото, създадено за секс тяло, промъкнало се в сънищата на Дани снощи. Всички косвени улики сочеха, че момичето е безсрамна използвачка. Но Дани се надяваше да не се окаже такава и да открие друго обяснение за брака й с мъж, достатъчно стар да й бъде дядо. Дани Макгуайър се отвращаваше от златотърсачките, а не искаше да се отврати от Анджела Джейкс.
— Как е пациентката?
Дежурната сестра пред стаята на Анджела Джейкс изгледа Дани подозрително.
— Кой пита?
Той показа значката си и добави най-милата си ирландска усмивка.
— А! Добро утро, детектив.
Сестрата отвърна на усмивката му и крадешком огледа лявата му ръка, за да провери дали носи венчална халка. За ченге той бе учудващо привлекателен: здрава челюст, лазурносини очи и гъста грива от черни келтски къдрици, за която собственото й гадже би убило.
— Пациентката е изморена.
— Колко изморена? Мога ли да я разпитам?
Можеш да разпиташ мен, помисли си сестрата, плъзвайки възхитен поглед по боксьорската фигура на Дани под простата бяла риза.
— Можете да я разпитате, стига да не я изтощавате. Дадоха й морфин за болката в лицето. Лявата й скула е разбита, а и едно от очите й е доста наранено. Но мозъкът й е бистър.
— Благодаря ви — усмихна се пък Дани. — Ще действам колкото се може по-бързо.
Стаята бе изненадващо луксозна за болница. По стените висяха красиви маслени картини. В ъгъла стоеше тапициран стол за посетители „Уесли-Баръл“, а до прозореца бе поставена саксия с нежна орхидея. Анджела Джейкс лежеше подпряна на две пухени възглавници. Зловещите синини около очите й бяха избледнели леко от снощи и сега бяха в цветовете на дъгата. Пресните шевове на челото й придаваха вид на шивашки манекен, но жената все пак бе зашеметяващо красива и съблазнителна по начин, какъвто Дани не си спомняше да е виждал преди.