Трескави сънища

— Именно затова разчитам на теб.

— Знаеш, че не обичам да убивам животни, които не мога да изям.

— А да убиваш животни, които могат да изядат нас?

— В този случай може да направя изключение. – Тя нагласи слънчевата козирка под нов ъгъл, после обърна към Пендъргаст очите си – сини, с виолетови пръски – присвити на ярката светлина. – Е? Каква беше онази работа с червената грива?

— Голяма глупост. Има една стара легенда, която се носи из този район на Африка, за лъв-човекоядец с червена грива.

— Разкажи ми. – Очите й блестяха от любопитство; местните легенди я очароваха.

— Много добре. Преди четирийсет години – тогава тръгва историята – страшна суша ударила южната долина на Луангва. Дивечът бил малко. Стадо лъвове, които ловували в долината, умирали от глад един след друг, докато накрая останала жива само една бременна лъвица. Тя оцеляла като изравяла и ядяла труповете в едно местно гробище на племето нимба.

— Колко ужасно! – каза Хелън с удоволствие.

— Говори се, че малкото й се родило с яркочервена грива.

— Продължавай.

— Селяните се разгневили от това несекващо светотатство над мъртъвците, убили я, одрали я и закачили кожата й на едно скеле на селския площад. После устроили танци, за да отпразнуват смъртта й. Призори, докато още спели, съборени от огромното количество изпита царевична бира, един лъв с червена грива се промъкнал в селото, убил трима от спящите мъже и отвлякъл едно момче. Открили оглозганите му кости два-три дена по-късно на едно пасище сред високите треви, на няколко километра извън селото.

— Мили боже!

— През годините Червения лъв или Дабу Гор, както се нарича на езика бемба, убил и изял много хора от местните. Разправят, че бил много умен: умен като човек. Често сменял района, в който ловувал, и понякога пресичал граници, за да избегне хайките. Според местните нимба Червения лъв не би могъл да оцелее, без да се храни с човешка плът – но ако го прави, би могъл да живее вечно.

Пендъргаст спря, за да избегне една дупка на пътя с размерите на лунен кратер.

— И?

— Това е историята.

— Но какво се е случило с лъва? Убили ли са го все пак?

— Няколко професионални ловци се опитали да го проследят без успех. Той просто продължил да убива, докато не умрял от старост – ако наистина е умрял. Това е. – Пендъргаст завъртя театрално очи към нея.

— Наистина, Алойзиъс! Знаеш много добре, че това не може да е същият лъв.

— Може да е негов потомък, който носи същата генетична мутация.

— И може би има същите вкусове – произнесе Хелън със сардонична усмивка.