Трескави сънища

— Пендъргаст? Къде си, за бога?

— В горния лагер на река Макуеле.

— По дяволите! Надявах се да си по-близо до Банта роуд. Защо, по дяволите, не държиш радиостанцията си свързана? Опитвам се да те открия от часове!

— Мога ли да попитам какво е станало?

— В лагера Кингазу. Един германски турист е бил убит от лъв.

— Що за идиот е позволил това да се случи?

— Не е точно така. Лъвът навлязъл в лагера посред бял ден, нахвърлил се върху мъжа, докато онзи се връщал от столовата към колибата си, и го отвлякъл в гората.

— И после?

— Сигурно можеш да си представиш какво е станало „после“! Съпругата на немеца изпаднала в истерия, в целия лагер настанал пълен хаос, наложило се да дойде хеликоптер и да извози по въздуха туристите. Персоналът, който останал, е изплашен до смърт. Пострадалият бил прочут фотограф в Германия – както се сещаш, адски неприятно за бизнеса!

— Проследихте ли лъва?

— Имаме следотърсачи и оръжие, но не и такъв, който ще влезе в саваната след този лъв. Нямаме човек с опит – или с достатъчно кураж. Ето защо се нуждаем от теб, Пендъргаст. Няма кой друг, налага се ти да дойдеш и да го проследиш… и… ами… да откриеш останките на горкия немец, докато още има какво да се погребе.

— Искаш да кажеш, че дори не сте открили тялото?

— Няма кой да тръгне подир това кръвожадно зверище, казах ти! Знаеш какъв е лагерът Кингазу, всичкият този бодлив гъсталак, натрупан заради набезите на слоновете. Имаме нужда от изключително опитен стрелец. И не е необходимо да ти напомням, че разрешителното ти за лов изисква ти да се оправяш с животни-човекоядци, ако се наложи.

— Ясно.

— Къде си оставил роувъра си?

— Във Фала Пане.

— Тръгвай, колкото се може по-скоро. Не се бави да свиваш палатката, грабвай оръжието си и идвай.

— Ще отнеме най-малко ден. Сигурен ли си, че няма някой по-близо, който може да помогне?

— Няма. Във всеки случай не и такъв, на когото бих се доверил.

Пендъргаст погледна към съпругата си. Тя се усмихна, намигна му и изимитира стрелба с пистолет със загорялата си ръка.

— Хубаво. Ще тръгнем веднага.

— И още нещо. – Гласът на окръжния комисар се поколеба и в радиостанцията настъпи тишина, изпълнена със съскане и пропукване.

— Какво?

— Може би не е много важно, но… Съпругата на немеца, която е била свидетелка на нападението… каза… – Поредна пауза.

— Да?

— … каза, че лъвът бил странен.

— Как така?

— Гривата му била червена.

— Искаш да кажеш – малко по-тъмна от обикновено? Не е чак толкова необичайно.

— Не по-тъмна. Гривата на този лъв била яркочервена. Почти кървавочервена.

Настъпи дълга тишина. След което окръжният комисар заговори отново:

— Но, разбира се, това не може да е онзи същият лъв. Било е преди четирийсет години в северна Ботсвана. Никога не съм чувал лъв да живее повече от двайсет и пет години. А ти?