Дом на вериги

Никое от новите отделения не бе съвсем непознато за Стрингс. Беше си направил труда да научи имена и да запомни лица из цялата Девета рота.

С подути крака и изтощени от често прекъсвания сън нощем, сержантът и отделението му се бяха проснали около лагерния огън, приспивани от несекващия рев на Стената на Вихъра на хиляда разтега от спрялата се на стан армия. Изглежда, дори яростта можеше да притъпи ума.

Сержант Балм — на Девето отделение — се приближи, след като даде указания на войниците си къде да вдигнат бивака си. Висок и широкоплещест, далхониецът беше впечатлил Стрингс с хладното си безразличие към натиска, на който ги подлагаха. Отделението на Балм беше дало вече своя дял в съпътстващите похода битки и имената на ефрейтор Детсмел, Троутслитър, Уидършинс, Галт и Лоуб бяха на устата на всички в легиона. Същото беше в сила и за някои от другите две отделения. Моук, Бърнт и Стакър. Том Тиси, Тюлип, Рамп и Ейбъл.

Тежката пехота все още не беше накървавила мечовете, но Стрингс беше впечатлен от дисциплината им. „Кажеш им да стоят на място и пуснат корени чак до скалата.“ Забеляза, че няколко от тях обикалят наоколо. Флашуит, Боул, Шортноус и Уру Хела. Всички навъсени, до един.

Сержант Балм клекна до него.

— Ти си оня Стрингс, нали? Чух, че т’ва не ти е истинското име.

Стрингс вдигна вежди.

— А Балм10 истинско ли е?

Тъмнокожият младеж се намръщи и дебелите му вежди се събраха над носа.

— Че що, истинско си е.

Стрингс се озърна към друг войник от Девето отделение, мъж застанал наблизо с вид все едно, че се кани да убие някого.

— А оня там? Какво му беше името, Троутслитър11? Мамчето ли го е избрала за бебче според тебе?

— Не знам — сви рамене Балм. — Дай му обаче нож в ръката и само гледай.

Стрингс го изгледа и изсумтя.

— Искаше да ме видиш за нещо ли?

Балм сви рамене.

— Горе-долу. Какво мислиш за новите части на капитана? Късничко е за такива промени май…

— Е, не е чак толкова ново. Легионите на Греймейн понякога ги сглобяват по същия начин. Все едно, новият ни Юмрук го одобри.

— Кенеб. Не ми вдъхва доверие.

— И си за нов капитан?

— Да, за нов. Благородник е тоя Ранал. Това стига.

— В смисъл?

Балм извърна очи и се загледа в зареялата се високо над главите им птица.

— В смисъл. В смисъл, че ще ни избие всичките.

„Аха.“

— Кажи го по-високо, не го чуха всички.

— Няма нужда, Стрингс. Споделят го.

— Да го споделят и да го кажат не е все едно.

Геслер, Бордюк и сержантите от Единадесето и Дванадесето се приближиха до огъня, заподаваха си ръце и си замърмориха имената за запознанство. Моук на Единадесето беше фалариец, с тъмножълта коса и брадясал като Стрингс. Беше го пронизала пика в гърба, от рамото до опашната кост, и въпреки усилията на лечителя явно страдаше от лошо срастване на мускулите. Сержантът на Дванадесето, Том Тиси, беше нисък, с лице, което можеше да мине за чаровно пред някоя женска жаба, с пъпчиви бузи и брадавици по ръцете. А като свали шлема си, всички видяха, че е съвсем плешив.