Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Лийша сведе поглед от страх, че ще се разплаче, ако продължи да вижда тъгата в очите му.
– Благодаря ти – каза тя сдържано.
Джардир се пресегна, хвана рамото ѝ и го стисна нежно.
– А аз се... извинявам, ако това, което се случи в Двореца с огледалата, не беше по твое желание.
Лийша се разсмя, всичките ѝ страхове и сълзи вече се бяха изпарили. Тя се хвърли към него, прегърна го силно и го целуна по бузата.
– Ние направихме това пред дневната светлина, Ахман – каза тя и му смигна.
* * *
– Съжалявам, че ви виждам да си тръгвате, госпожице – каза Абан няколко дни по-късно, докато съпругите му опаковаха пос-ледния от безбройните ѝ подаръци от Джардир. – Разговорите ни ще ми липсват.
– Нима няма да ви липсва и Дворецът с огледалата, където криехте най-хубавите си съпруги и дъщери от дал’шарумите? – попита Лийша.
Абан я погледна изненадано, а после се поклони с усмивка.
– Научили сте езика ни по-добре, отколкото издавате.
– Защо просто не се оплачете на Ахман? – попита Лийша. – Нека той да накаже Хасик и останалите. Не могат просто да ходят напред-назад и да изнасилват когото им скимне.
– Простете, госпожице, но според закона могат – отвърна Абан.
Лийша понечи да отговори, но той вдигна ръка.
– Властта на Ахман не е толкова безусловна, колкото си мис-ли. Ако накаже собствените си хора заради жените на един кхафит, ще предизвика раздори сред мъжете, на които се доверява да носят копия зад гърба му.
– А това по-важно ли е от безопасността на семейството ви? – попита Лийша.
Погледът на Абан стана твърд.
– Не си мислете, че сте разбрали всичките ни обичаи, след като сте поживели с нас само няколко седмици. Ще намеря начин да защитя семейството си, без да застрашавам господаря си.
Лийша се поклони.
– Извинете ме.
Абан се усмихна.
– Отплатете ми се, като ми позволите да отворя дюкян в градчето ви. Семейството ми държи по един при всяко племе и търгува със стоки и добитък. Изобилието на Еверам разполага с много повече жито, отколкото му е нужно, а знам, че на север има гладни гърла за хранене.
– Много мило от ваша страна.
– Не е – отвърна Абан, – както сами ще се уверите, щом жена ми започне да се пазари с вашите хора.
Лийша се усмихна.
Отвън се чу вик, Абан докуцука до прозореца и погледна надолу към двора.
– Придружителите ви са готови. Елате, ще ви изпратя до долу.
– Какво се случи между Ахман и Пар’чин, Абан? – попита Лийша, защото повече не можеше да се сдържа; не узнаеше ли отговора сега, сигурно никога нямаше да го разбере. – Защо Ахман изглеждаше ядосан, че сте го споменали пред мен? Защо се уплашихте, когато разбрахте, че съм отворила дума за това пред Ахман?
Абан я погледна и въздъхна.
– Щом не излагам на риск своя господар в името на собственото си семейство, защо мислите, че ще го направя за Пар’чин?
– Отговорите ви по никакъв начин няма да изложат Джардир на риск, кълна се – зарече се Лийша.
– Може би е така, а може и да не е – отвърна Абан.
– Не разбирам – рече Лийша. – И двамата твърдите, че Арлен ви е бил приятел.
Абан се поклони.
– Така беше, госпожице, и само заради това ще ви кажа следното: ако познавате сина на Джеф, ако имате възможност да му предадете съобщение, кажете му да бяга до края на света и отвъд, защото Джардир би стигнал и по-далече, за да го убие.
– Но защо? – попита Лийша.
– Защото Избавителя може да бъде само един – отвърна Абан, – а Пар’чин и Ахман отдавна имат този... спор кой от двамата да бъде.
* * *
Абан потегли от Двореца с огледалата право към тронната зала на Джардир. Веднага щом видя кхафита Джардир отпрати другите си съветници, за да останат насаме.
– Тя тръгна ли? – попита той.
Абан кимна.
– Госпожица Лийша ми позволи да направя търговско средище за племето хралупа. Това ще им помогне да се интегрират, а ние ще се сдобием с ценни връзки на север.
Джардир кимна.
– Добра работа.
– Ще ми трябват хора, които да охраняват пратките и магазините на пазара – рече Абан. – Преди възлагах тази тежка работа на слуги. Кхафити, но все пак съвсем здрави мъже.
– Сега всички тези хора са кха’шаруми – каза Джардир.
Абан се поклони.
– Виждате затруднението ми. Никой дал’шарум не би изпълнявал заповедите на кхафит за каквото и да било, но ако ми позволите да избера неколцина кха’шаруми, които да ми служат в начинанието, това би било извънредно задоволително.