Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Благодаря ти – прошепна Иневера в ухото ѝ. – Щях да те убия с чист огън и да пощадя лака по ноктите си, но това е много по-удовлетворително.
Лийша се развъртя и замята, но това не ѝ помогна. Иневера сключи крака около кръста на билкарката и покри лицето ѝ с ръце. Лийша не можеше да достигне нито едно слабо място с ръка или с някой прах, а светът започна да се замъглява, докато въздухът в дробовете ѝ се изчерпваше. Тя посегна към демонския череп на пода, но Иневера го изрита настрана. Билкарката тъкмо щеше да изпадне в безсъзнание, когато със сетни сили извади нож от колана си и го заби в бедрото на Иневера.
Гореща струя кръв оплиска ръката на Лийша, от което ѝ се догади, а Иневера изкрещя и я пусна. Лийша успя да се измъкне с ритници и задиша живителен въздух, като същевременно запретваше ръкави, хванала ножа пред себе си. Иневера се изтърколи в другата посока, бръкна в кесия на кръста си и хвърли нещо към Лийша.
Лийша отскочи настрани, а покрай нея като че ли прелетя рояк стършели, ако се съдеше по вида и звука им. Тя извика, когато един от снарядите мина право през бедрото ѝ, а друг се заби в рамото ѝ. Извади го и осъзна, че държи демонски зъб. Беше покрит с кръв, но тя усети с палеца си защитите, издълбани по повърхността му. Пъхна го в джоба си, за да го разучи по-късно.
Иневера вече се беше изправила на крака и се спусна към Лийша, но щом се вдигна, билкарката насочи ножа си напред. Иневера затърси нещо по себе си и започна да обикаля. Извади от колана си своя извит нож, чието острие беше също толкова остро, колкото скалпелите на Лийша.
Лийша бръкна в друга кесия от престилката си и Иневера също посегна към черната кадифена чанта на кръста си.
* * *
Ядронският княз гледаше развеселено как женските кършеха стойки, като че ли бяха високопоставени князе, изчакващи царицата да се подготви за съвкупление. Замисълът му досега беше да погълне съзнанието на северната женска и да я замени със своя мимик, за да стигне до наследника и да го убие, но техните интриги много повече му се услаждаха. Двете можеха да прекършат едновременно духа на наследника и мечтата му за обединение.
Трябваше им само лек тласък.
Трийсет и втора глава
ДЕМОНСКИ ИЗБОР
333 СЗ
Джардир най-накрая се прибра в двореца си в най-мрачния час на нощта. Не беше изморен. Не бе изпитвал истинска телесна умора, откакто за пръв път използва Копието на Каджи, но въпреки това копнееше за леглото си дори само за да има възможността да затвори очи и да прекара няколко от последните часове до следващата среща с Лийша, сънувайки я.
Лийша Пейпър наистина бе дар от Еверам. Беше почти сигурно, че ще приеме предложението му, а с това щеше да му подсигури и положението в Северната земя. Но той осъзна, че това вече не значеше толкова, колкото самата мисъл, че тя ще бъде до него. Тя беше умна, красива и достатъчно млада, за да му народи много синове, но също така притежаваше и безбрежна страст, която се проявяваше както в гнева ѝ, така и в любовта ѝ. Беше достойна съпруга дори за Избавител и ценна спънка за нарастващата власт на Дамаджахата. Иневера, разбира се, щеше да се опита да попречи на брака, но тези тревоги той щеше да остави за някой друг ден.
Джардир видя, че в покоите му свети и се намръщи. Изобили-ето на Еверам нямаше Подградие за жените и децата дори през Последната четвърт. Вместо това съпругите му се редуваха да го чакат в спалнята му с пълна вана и копнеещо тяло, ала Джардир не искаше нито вода, нито жена. Похотта му можеше да бъде задоволена само от една и под робата му уханието ѝ все още бе запазено по кожата му. Той искаше да го съхрани там още малко.
– Нищо не желая – каза той, щом влезе. – Оставете ме.
Но жените в спалнята му не бяха някакви по-низши съпруги и не се помръднаха от местата си.
– Трябва да поговорим – каза Лийша, а до нея Иневера кимна.
– Веднъж и аз да се съглася със северната курва – допълни Иневера.
Настъпи момент на мълчание, който за Джардир като че ли продължи минути наред, докато се мъчеше да прегърне това ново развитие на нещата и да успее да се успокои.
Той се вгледа по-внимателно в жените. Дрехите им бяха раздърпани и изпокъсани. На крака на Иневера беше вързан шал, пропит с кръв, а подобна превръзка имаше и на рамото на Лийша. Носът на Иневера бе изкривен и подут, и сега беше три пъти по-голям от реалния си размер, а вратът на Лийша беше лилав и натъртен. Пренасяше тежестта си само на единия си крак.