Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Какво се е случило? – поиска да узнае Джардир.
– С Първата ти жена си поговорихме – отвърна Лийша.
– И решихме, че няма да те делим – допълни Иневера.
Джардир понечи да отиде при тях, но Лийша вдигна пръст, който го спря, като че ли беше малко дете.
– Не се приближавай. Няма да докосваш нито една от нас, докато не направиш своя избор.
– Избор ли? – попита Джардир.
– Нея или мен – каза Лийша. – Не можеш да имаш и двете ни.
– Тази, която избереш, ще бъде твоята дживах ка – продължи Иневера, – а другата ще получи бърза смърт на градския кръг.
Лийша погледна Иневера с отвращение, но не оспори.
– Съгласна ли си с това? – попита изненадано Джардир. – Дори след билкарската ти клетва?
Лийша се усмихна.
– Съблечи я и я хвърли на улицата, така че всички да я видят, ако предпочиташ.
– Слабачка, като всички северняци – надсмя ѝ се Иневера. – Оставяте враговете си живи, за да ви нападнат някой друг ден.
Лийша сви рамене.
– Това, което ти наричаш слабост, аз наричам сила.
Джардир местеше взор от едната към другата, неспособен да повярва, че се е стигнало дотук, но погледите им бяха решителни и той знаеше, че говорят сериозно.
Изборът беше невъзможен. Да убие Лийша? Немислимо. Дори това да не разрушеше всяка възможност за съюз със севера, Джардир по-скоро би изтръгнал собственото си сърце, отколкото да я нарани.
Но алтернативата беше също толкова невъзможна. Дама’тин-гите нямаше да последват Лийша, а ако той снемеше властта на Иневера – и то заради северна жена, – те все пак можеха да изберат Иневера за свой водач и да предизвикат разцепление в цялата му империя, а подобна рана можеше и да не зарасне.
Освен това тя беше и неговата Първа жена, майката на децата му, която беше повлияла за неговото изкачване на власт и му беше дала способите, за да спечели Шарак Ка. Въпреки болката, която често му причиняваше, той я погледна и разбра, че все още я обича.
– Не мога да направя такъв избор – рече Джардир.
– Трябва да го направиш – настоя Иневера и извади защитения си нож. – И то сега, или сама ще прережа гърлото на тази курва.
Лийша извади собствения си нож.
– Не и ако аз те изпреваря.
– Не! – извика Джардир и метна Копието на Каджи.
То се заби дълбоко в стената и затрепери между двете жени. Воинът скочи към тях с бързината на котка, хвана ги за китките и ги отдели настрана една от друга.
Щом го направи обаче, защитите по короната му се задействаха, осветиха жените и двете разтърсиха глави, сякаш се осъзнаваха след сън.
Лийша първа дойде на себе си.
– Зад теб! – извика тя и посочи.
– Алагай Ка! – изкрещя Иневера.
Алагай Ка. Името, с което Джардир и хората му се бяха обръщали шеговито към каменния демон по петите на Пар’чин – но името беше древно и излъчваше огромна сила. Алагай Ка беше съпруг на Майката на демоните и според преданието той и синовете му бяха най-мощните демонски лордове, властелини на нийските сили.
Той се обърна, за да пресрещне демона, но отначало нямаше нищо за гледане. После, след като се концентрира и Короната на Каджи отново се стопли, той видя, че оттатъшната част от стаята бе замъглена от магия. По облака се образува вълничка и изведнъж от него изскочи демон, най-страховитият, който някога бе виждал, и му се нахвърли.
Джардир хвана копието си, ала то не помръдна от стената за тази частица от секундата, в която демонът прекоси помещението и го събори. Воинът падна на леглото и двамата се озоваха на отсрещната му страна, а демонът задраска бясно по Джардир. Той усети как керамичните плочици в бронята му се трошат под ударите, но те успяха да омекотят първоначалната атака. Демонът, изглежда, го усети и устата му зейна като кратер, а нови редове зъби израснаха направо пред очите на Джардир. Накрая пастта зейна достатъчно, за да погълне главата му наведнъж.
Джардир се превъртя и го изтласка с ръце, като направи достатъчно място, за да вкара крака си между двама им. Ритна здраво и демонът залитна назад, а през това време Джарир успя да разкъса робата си и да разкрие белезите, които Иневера беше врязала в кожата му. Те лумнаха, щом воинът посрещна фронтално следващата атака на демона.
* * *
Лийша не бе осъзнавала, че демонът се намира в съзнанието ѝ, докато Джардир не я докосна и защитите по короната му не грейнаха. Тогава тя чу шепота на демона и разбра откъде идва. Демонът беше в стаята заедно с тях.
Иневера също го бе разбрала. Имаха време, колкото да викнат на Джардир да се пази, преди демонът страж да го фрасне и да го запрати в другия край на стаята, а същевременно се изгуби и мощното сияние около короната. Тя усети, че демонът отново се опитва да проникне в съзнанието ѝ.