Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Адюнктата нищо не знаеше за това, капитан Гъд, тъй че говорите глупости.
— Всички знаехме за личния ти склад, Блистиг — изсумтя Фарадан Сорт. — Просто чакахме да направиш хода си. Но първо, не можеш да претендираш за нещо, което никога не е било твое, въпреки че вече го няма. Ако тук има измяна, Блистиг, тя е твоя.
Той се изсмя презрително.
— Точно тук сте се объркали всички — всички! Цялата тази глупост с „всички сме заедно в това“ — тъй че най-низшият копач на кенефи получава същата дажба като Юмрук или капитан, или самата проклета адюнкта — светът не е подреден така, и с основание! Ние, знатните, сме заслужили по-големия дял. Заради по-големите ни отговорности, по-големите ни умения и дарби. Така е уреден светът, приятели.
— Не знаех, че си знатен, Блистиг — подхвърли Фарадан Сорт.
Той се намръщи.
— Има други пътища към привилегията, Сорт. Виж себе си в края на краищата. Дезертьор от Стената, а ето те тук, проклет Юмрук. И Кайндли, издигна се от прост войник, нали? И не беше стремглаво издигане, нали? Десетилетия посредственост, а, Кайндли? Просто надживя всички останали.
— Всичко, което казваш, Блистиг — заговори Рутан Гъд, — омаловажава първоначалния ти аргумент. Май няма нито един знатен тук сред нас. Всъщност само адюнктата може да претендира за това.
— Жена, която предаде собствената си класа — каза с хладна усмивка Блистиг. — Измяната започва от върха, ако ще говорим за Ловците на кости.
— Всички ли се каниш да убиеш, Блистиг?
— Кайндли, оказва се, че не е нужно да го правя, нали? С нас е свършено. Всички тия предупреждения се оказаха верни. Тази пустиня не може да се премине. Провалени сме. Във всяко отношение. — Поклати глава. — Направих проклета услуга на Поурс. Направих го бързо.
— И очакваш някой от нас да го направи също толкова бързо за теб ли? — попита Рутан Гъд.
Блистиг сви рамене.
— Защо не? Вече ми е все едно. Честно. Тя вече ни уби всички. От твоя меч ли ще е, капитан Гъд? Направи ми услуга — направи го леденото.
— Никой няма да те убие тази нощ — рече Кайндли, откопча оръжейния си колан и го хвърли настрани. — Носим тези титли. Юмруци. Хайде да открием първоначалния им смисъл, ти и аз, Блистиг.
— Шегуваш се, старче.
Фарадан Сорт се обърна към Кайндли и каза притеснено:
— Какво правите? Просто да го домъкнем пред адюнктата. Кайндли!
Но Кайндли налетя. А Блистиг го посрещна.
Бяха твърде слаби, за да се наранят сериозно. Боят беше жалък. Удари, които не можеха дори да охлузят кожата, удари, които едва можеха да натъртят. Три-четири замаха и двамата бяха на колене, на три стъпки един от друг, задъхани и навели глави.
Когато Кайндли вдигна поглед, Блистиг хвърли в очите му пясък, протегна ръце, сграбчи го за главата и я дръпна към коляното си.
Сорт понечи да се намеси, но Рутан Гъд се пресегна и я задържа.
Ударът трябваше да пръсне носа на Кайндли, но не стана това. Главата му се натресе в слабините на Блистиг.
Той изпъшка и се смъкна на пясъка.
Кайндли се опита да се изправи, но падна по гръб и стисна очи; гърдите му се надигнаха, за да вдиша.
— Това беше — каза Рутан Гъд. — Приключиха.
— Тъпо! — Фарадан Сорт издърпа ръката си от ръката на Гъд и застана над двамата. — Защо беше нужно това? Ако войниците ви бяха видели… тъпаци с тъпаци! Блистиг, ако нямаше скоро да измрем всички, щях да те убия. Но не заслужаваш тази милост. Не, ще изстрадаш тази нощ като всеки друг. — След това се обърна. — Капитан Рабанд, помогни на Юмрука си.
Блистиг успя да се надигне и бавно седна.
— Тя ни уби всички. За нищо. — Гневният му поглед обходи лицата им едно след друго. — Да, виждам го в очите ви, никой от вас не може да ми каже друго. Тя ни уби. Знаете го също като мен. Е, искате да ме убиете? Искате да свършите нейната работа? — Изправи се с усилие. — Дайте ми достойнството да умра сам.
— Трябваше да си разбрал цената му, преди да забиеш нож в Поурс, Юмрук Блистиг — каза Рутан.
— Може би. Но той ме излъга, а мразя да ме лъжат. — Изпъна пръст към Кайндли. — С тебе не сме приключили. Ще те чакам при Портата на Гуглата, старче.
— Жалък си — изсъска Фарадан Сорт.
Оставиха го. Блистиг едва се държеше на крака и щеше да му трябва време, докато отново може да тръгне. Сканароу закрачи до Рутан Гъд.
— Надявах се, че просто ще го убием — каза тихо. — Този човек е убиец все пак. Поурс изобщо не е бил въоръжен — ножът му бе забит до дръжката в една бала във фургона.
— Ако някой ще чака Блистиг при Портата на Гуглата, това ще е лейтенант Поурс, не мислиш ли?
Но Сканароу поклати глава.
— Никога не съм вярвала във възмездие отвъд Портите на смъртта. Никой не клечи от другата страна да претегля везните на живота. — Залитна и Рутан я задържа. За миг тя се отпусна на него. — Мамка му, май няма да издържа тази нощ.