Светилата [bg]

— Не съм.

— Добре. Ето го и втория. Честност или вярност?

— Моля?

— Честност или вярност — повтори възрастният мъж. — Кое цениш повече?

— Това някакъв номер ли е?

— Не, истински въпрос. Ако нямаш нищо против да ми отговориш.

— Ами — рече Стейнс, като сбърчи чело, — трудно мога да кажа кое ценя повече. Честност или вярност… От една страна, честността е вярност, вярност към истината… Макар че верността няма как да бъде наречена честност! Ако трябва да избирам между това да бъда нечестен, но верен, или пък честен, но неверен, по-скоро бих застанал на страната на своите, на родината, на семейството си, отколкото на страната на истината. Затова сигурно бих се спрял на верността… що се отнася до мен. Но у другите… За другите е различно. Предпочитам честен приятел, отколкото приятел, който ми е само верен, а и по-скоро искам да съм верен на честен приятел, отколкото на някой подлизурко. Да речем, че отговорът ми е двояк: у себе си ценя верността, а у другите — честността.

— Добър отговор — кимна непознатият. — Много добър.

— Наистина ли? — Стейнс се усмихна. — Издържах ли изпитанието?

— Почти — отговори мъжът. — Нуждая се от една услуга. Не е нещо незаконно и ще ти платя. Виж… — Той бръкна в джоба си и извади къс самородно злато с големината на пура. Вдигна го и то засия на светлината. — Хубавец, нали?

— Да, много е хубаво — потвърди младежът, чиято усмивка беше угаснала.

— Намерих го в долината Клута. В Отаго. Разнасям го от месец, че и два, но сега искам да купя малко земя, хвърлил съм око на един парцел, а агентът приема само книжни пари. Ала ме ограбиха. Няма как да докажа самоличността си. Документите ми, разрешителното за добив — всичко ми взеха. И не мога да продам златото в банката.

— Аха.

— Затова ми трябва услуга. Ще занесеш златото в банката. Ще кажеш, че е твое, че си го намерил някъде. И ще го смениш за книжни пари. Ще ти отнеме не повече от половин час. И ще ти платя колкото поискаш.

— Разбирам — измърмори нерешително Стейнс. Помисли малко и попита: — Не може ли да обясните на хората вътре в какво положение се намирате? Кажете им, че са ви ограбили.

— Няма как.

— Винаги остава нещо черно на бяло — продължи младежът. — Дори да са ви задигнали документите, от банката ще намерят друг начин да докажат самоличността ви. От списъка с пристигащите например.

Мъжът поклати глава.

— Разрешителното ми за добив беше от Отаго — рече той, — а когато пристигнах, изобщо не минах през митницата. Никъде не е отбелязано, че съм тук.

— О! — възкликна Стейнс с нарастващо притеснение.

Непознатият пристъпи към него.

— Казвам ти самата истина, момче. Златото е мое. Намерих го в Клута. Ще ти нарисувам мястото, ако искаш. Карта ще ти направя! Не те лъжа.

Младежът отново погледна златото.

— Някой може ли да потвърди?

— Не съм го показвал на никого — отвърна мъжът рязко. — Кой би размахвал такова парче злато насам-натам? Веднъж вече ме ограбиха, не искам да се повтори. Освен мен го е виждал един-единствен човек. Една млада жена, Анна Уедърел. Тя може да потвърди, че казвам истината, само че е в Дънидин и не мога да седя да чакам да пристигне пощата.