Светилата [bg]

— Беше Карвър.

— А сега как е?

Карвър се ухили, мярнаха се кървави зъби.

— Кросби Уелс.

Уелс пристъпи към него.

— Ще те убия!

— Добре, давай — подкани го Карвър и затвори очи.

Кросби вдигна ръжена.

— Къде е златото?

— Няма го.

— Къде е?

— Отплава.

— Къде? Кой го е изпратил? Ти ли?

Карвър отвори очи.

— Не, ти.

Уелс стовари ръжена върху слепоочието му и Карвър загуби съзнание. Другият мъж почака малко, за да е сигурен, че онзи не се преструва, но припадъкът очевидно беше истински, очите бяха подбелени, едната ръка потрепваше.

Той остави ръжена настрани. Прехвърли пистолета в дясната си ръка. Внимателно долепи дулото към бузата на Карвър и го побутна. Главата му клюмна назад.

— Мъртъв ли е? — обади се Анна от прага на спалнята.

Лицето ѝ беше бяло.

— Не. Диша.

С лявата ръка Уелс извади от ботуша ножката си и измъкна острието.

— Ще го убиеш ли? — прошепна тя.

— Не.

— Какво правиш?

Той не отговори. Подпря с пистолета главата на Карвър, за да не мърда, и заби върха на ножа точно под лявото му око. Веднага бликна кръв, която се събра на гъста струйка. Уелс рязко прокара острието надолу и направи прорез от окото до челюстта. После се отдръпна, ала Карвър не се свести, само изпъшка. Бузата му беше цялата в кръв, която се стичаше по челюстта и попиваше в яката.

— К за Карвър — рече Уелс тихо, впил поглед от него. — Сега всички ще те знаят, Франсис Карвър. Мъжа с белега.

Той вдигна глава. Анна беше зинала уплашено, сякаш се канеше да изкрещи. Уелс кимна към гарафата на скрина и каза:

— Пийни и веднага ще заспиш. Изгълтай го на един дъх.

Тя погледна гарафата. Лауданумът беше потъмнил уискито и му беше придал меден отблясък.

— Колко да изпия?

— Колкото можеш да погълнеш. И легни на една страна, не по гръб, иначе може да се задавиш.

— За колко време ще подейства?

— Веднага — отвърна Кросби Уелс.

Обърса ножа в килима, прибра го и се изправи, беше готов.

— Почакай. — Анна изтича в спалнята. След миг се върна с късчето самородно злато, което ѝ беше дал следобеда на първата им среща. Тикна го в ръката му. — Вземи, сигурно ще ти трябва, за да се измъкнеш оттук.