Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Бяха стигнали в коридора, когато се разнесе вик и половин дузина шаруми се втурнаха да им препречат пътя.
— Слава на Еверам, че си жива и здрава, Света майко — каза кай’шарумът, който ги водеше. — Внукът ти очаква новини, че си в безопасност. — Той се обърна и насочи копието си към Ашия. — Дай детето на Светата майка и отстъпи назад. Веднага.
Ашия плъзна ръка отзад и стисна дръжката на едно от късите копия, които носеше привързани на кръст към гърба ѝ.
— Моят син ми принадлежи.
Кай’шарумът се усмихна.
— Естествено. Шар’Дама Ка с нетърпение очаква появата на своята дживах ка.
— За да може собственоръчно да ме убие? — попита Ашия.
— Нямаш голям избор, принцесо — каза шарумът. — Нима ще предпочетеш да се биеш, като използваш сина си като щит?
Сега беше ред на Ашия да се усмихне.
— Не се страхувай за сина ми, шаруме. Страхувай се вместо това за всеки глупак, който ще се осмели да насочи копие към него.
— Достатъчно. — Кадживах пристъпи към нея и посегна към Каджи. — Всичко свърши, Ашия.
Ашия изпусна дъха си и се приведе, пускайки дръжката на копието. Обърна се към баба си, преструвайки се, че се опитва да развърже коприната, която придържаше сина ѝ към гърдите ѝ.
Но когато Кадживах се приближи, телата им за миг блокираха зрителното поле на обградилите ги воини. Ашия нанесе бърз, точен удар на старата жена и демонстративно я подхвана, докато се свличаше на земята.
— Тикка! — Тя се обърна с паника в погледа към воините. — Помогнете ѝ! Светата майка има нужда от помощ!
Мъжете се смразиха, забравили за оръжията в ръцете си, и се наведоха над жената, без да знаят какво да правят. Мисълта да докоснат Светата майка несъмнено ги плашеше повече от изправянето срещу цяла орда алагаи.
Ашия се възползва от объркването им, за да нанесе своя удар, като заби остро парче защитено стъкло в стоящия най-близо до нея.
Мъжете носеха брони, но Ашия можеше да прободе и крилото на муха със стъклата си за мятане. Единият от воините беше наклонил главата си така, че да може да плъзне стъклото по шийната му вена. Шлемовете на шарумите нямаха наносници, така че следващият страж получи стъкло между очите. Разнесе се тихо изхрущяване, когато то премина през тънката кост и проникна в мозъка.
Объркването се засили, когато мъртвите воини залитнаха и паднаха върху другарите си. Един от шарумите успя да отстъпи по-бързо назад, но така се разтвори процепът в бронята му при слабините, което ѝ позволи да пререже мускула, свързващ бедрото с хълбоците. Когато кракът му се подгъна, той разчисти пътя ѝ към кай’шарума.
Каджи се събуди и проплака раздразнено, когато Ашия заби едно от копията си в гърлото на мъжа. Тя издърпа второто копие от ремъка му, докато изритваше трупа на пътя на друг воин. Едно бързо мушване в създалата се суматоха и ръката на воина увисна безжизнена, докато тя профучаваше край него.
Пътят напред беше чист. Един бърз спринт и можеше да се изкатери в някой от тайните проходи…
— Бура! Камен! Отнесете Светата майка при Шар’Дама Ка! — прогърмя нечий глас. — Останалите след нея!
Ашия се огледа. Командата беше поел строеви офицер с червен воал; той сам поведе преследването, а двама от шарумите оставиха копията си на земята и свалиха наметалата си, за да приготвят носилка за Кадживах.
Ашия вече беше убила трима мъже и бе осакатила още двама. Благородни воини, които следваха заповедите на своя командир. Шаруми, които бяха изгубени за Шарак Ка.
Но тя не можеше да позволи на мъжете да отнесат Кадживах при Асъм, който можеше да я използва като заместничка на дамаджата. Нито можеше да им позволи да съобщят на съпруга ѝ, че синът му е при Иневера.
Ашия наведе глава и срещна погледа на Каджи. Тогава разбра, че Кадживах е била права. Беше позволила на дълга си да я отдели от детето ѝ и в резултат на това едва не го беше изгубила.
— Бъди смел, Каджи — прошепна тя. — Макар че двамата с теб вървим по ръба на бездната, аз повече никога няма да те изоставя.
Копията ѝ имаха дълги два фута дръжки, които завършваха с остро защитено стъкло. Тя свали предпазителите им и ги съедини с едно завъртане, а Каджи се прозя и затвори очи.
Когато Ашия нападна, отстъпи дори строевият офицер, който не знаеше как да атакува, без да нарани детето. Преди да се усети, тя беше преодоляла защитата му и той дори не осъзна, че вече е мъртъв.