Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Бащата на Ашия беше станал майстор на шарусахк преди четирийсетата си година, но Асъм го пречупи като ний’шарум. Хрущенето на врата му отекна в голямата зала.
Асъм погледна към братята си. Те побързаха да коленичат в правилен ред пред стъпалата към трона и притиснаха чела към земята, когато той започна да се изкачва нагоре.
И тогава, когато погледите на всички бяха насочени към съпруга ѝ, Ашия нанесе своя удар; отметна глава назад и същевременно дръпна силно веригата на гаротата. Усети как носът на Асукаджи изхрущя и хватката му се отпусна, позволявайки ѝ да се измъкне изпод желязото.
Всички се обърнаха изненадано към тях, но Ашия не се поколеба и нанесе точен удар в задната част на врата на Асукаджи, като строши костта и увреди гръбначния му стълб.
— Асукаджи! — изрева Асъм и в аурата му най-после се появиха пламъци.
Но той продължи да се изкачва, като взе с два скока последните няколко стъпала. Ашия побягна към задния изход, който щеше да я отведе в кралските покои.
Асъм скочи на трона и с пламтящи от ярост очи изрева:
— Убийте я!
Ашия се хвърли към вратата, водеща към крилото на дамаджата, но както Асъм беше предупредил, Мелан я бе запечатала с магията на хора. Със същия успех можеше да се опита да разбие с рамо крепостната стена.
Промени посоката и се затича към една от големите колони, преследвана от синовете на Избавителя. Щом се скри от погледите им зад нея, тя се претърколи към съседната колона, подскочи високо и се закатери бързо по нея. Когато братовчедите ѝ стигнаха до колоната и установиха, че я няма, тя вече се беше скрила в една от нишите, от които охраняваше дамаджата.
Сестрите по копие на Еверам имаха свои изходи от тронната зала и дама’тингата не ги беше запечатала.
Защитите за тишина бяха държали стражите отвън в неведение. Те стояха спокойно на местата си и тя с лекота ги заобиколи, като стигна до коридора. Всеки момент Асъм щеше да разбие печатите и да вдигне целия дворец по тревога, но засега пътят беше чист. Неин дълг беше да защити дамаджата, която може би в момента също се опитваха да убият.
— Еверам да ми прости — прошепна Ашия и се затича в противоположната посока.
— Не, определено няма да ти го дам!
Кадживах прегърна здраво своя правнук, когато Ашия посегна да го вземе.
— Тук не е безопасно и за двама ви — каза Ашия. — Асъм избива дамаджите в тронната зала. Ще ви отведа в покоите на дамаджата, докато не премине суматохата.
Кадживах отново отстъпи назад, но Ашия хвана палеца на ръката ѝ и леко го завъртя, като сръчно подхвана Каджи, който падна от ръцете на възрастната жена.
— Как смееш да вдигаш ръка срещу мен, ти…!
Ашия притисна бебето към гърдите си и го привърза към себе си с парче коприна. Момченцето започна да смуче плата, търсейки гърдата ѝ.
— Той е мой син, тикка, не твой. Ако искаш да е в безопасност, трябва да тръгваме. Веднага.
— Твой син?! — извика Кадживах. — Къде е гърдата ти, когато е гладен? Къде си ти, когато той плаче? Когато напълва бидото си? Навън, биеш се срещу алагаите. И тогава, когато те заварих да се опитваш да му отнемеш живота, покрита с демонска кръв…
Ашия почувства как лицето ѝ пламна.
— Нищо такова нямаше. Беше злополука.
Кадживах повдигна воала си и се изплю в краката на Ашия.
— Злополука е, че бях прокълната с извратена внучка, която посрами семейството ни.
Това беше толкова абсурдно, че Ашия не се сдържа и се разсмя.
— Толкова ли си глупава, тикка? Наистина ли не виждаш, че ти си виновна за моята „извратеност“? Ти изпрати мен и сестрите ми в двореца на дама’тингите, без дори да се замислиш какво означава това. Аз съм такава, каквато ме направи ти, и нищо повече.
— И сега очакваш от мен да потърся защитата на дамаджата? — попита Кадживах. — Същата жена, която те поквари, ще ме защитава от собствения ми внук?
Ашия дръпна воала си и показа яркочервените следи по гърлото си.
— Собственият ми брат се опита да ме убие тази нощ, тикка. Никой не е в безопасност.
— Асукаджи? — попита изумено Кадживах. — Какво му направи? — Тя отиде бързо до Ашия и започна да я налага с юмруци. — Вещица? Какво направи на Асукаджи?!
Ашия се извърна, за да защити Каджи, избягвайки с лекота ударите. Улови ръката на жената и притисна с палец едно от болезнените средоточия, след което я поведе към вратата. Всеки път когато Кадживах се опитваше да поеме в посока, различна от онази, която следваше Ашия, тя изпращаше вълна от болка в тялото на старата жена и бързо сломяваше съпротивата ѝ.