Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Алеверак не можеше да види енергийните линии, но ги разби със същата лекота като Енкидо, като заби големия пръст на крака си в китката на младия дама. Пръстите му се разтвориха и макар че успя да се възстанови бързо и да свие отново юмрука си, вредата беше нанесена.
Никой освен Асъм не забеляза парчето демонска кост, което падна от ръката на Маджи и се търколи на пода.
Но всички забелязаха промяната в силите. Алеверак продължаваше да се бие хладнокръвно, но на лицето на Маджи се изписа страх, когато дамаджият започна да го притиска. Той отстъпи назад.
Савас понечи да му помогне, но Асъм го хвана за ръката.
— Това изпитание е само за него, братко.
Савас не изглеждаше доволен, но се поклони и се върна на мястото си.
Миг по-късно Маджи се озова на земята и ръката на Алеверак стисна гърлото му.
Ашия избра този момент, за да поднови борбата си в един последен опит, преди да изгуби съзнание. Асукаджи, чието внимание бе отвлечено от битката, затегна гаротата още по-здраво, но това вече нямаше значение. Пръстите ѝ бяха сграбчили парчето демонска кост. Тя почувства гъделичкането в изрисуваните по ноктите ѝ защити и изпълващата я нова сила.
— Баща ти, Шар’Дама Ка, ми се закле, момче — каза Алеверак. — Че никога няма да оспори властта ми над Маджах и че Маджи ще може да се бие с моя син за лидерството, след като умра от естествена смърт.
Асъм се поклони.
— Знам това, благородни дамаджи. Но аз не съм баща ми. Неговите клетви не са мои.
— В Евджаха е казано, че клетвите, дадени от бащите, обвързват и синовете им — каза Алеверак. — А клетвите, изречени от Черепния трон, обвързват всички ни. Ако беше спазил този договор, сега нямаше да се изправя срещу теб. — Той се усмихна подигравателно. — Вместо това ти нарушаваш клетви и нападаш през нощта като безчестен чин. Затова победата ти няма да е пълна. — Той погледна с гняв към Маджи. — Нямаш друг Маджах, който да ме замени.
С тези думи Алеверак строши врата на Маджи.
Новите дамаджи отстъпиха назад, разчиствайки терен за Асъм и Алеверак. Древният дамаджи зае позиция пред стъпалата към Черепния трон, блокирайки пътя на Асъм.
Ашан стоеше в готовност. Традицията изискваше да изчака, докато пътят между тях не беше разчистен, но баща ѝ имаше сърце на воин. Той чакаше двубоя с нетърпение.
— Тази нощ ти донесе велика чест на народа ни, дамаджи — каза Ашан. — Сам Еверам ще ти отвори портите към Рая.
— Все още не сме мъртви — каза Алеверак, докато Асъм се приближаваше към него.
Ашия не виждаше сиянието на хора в съпруга ѝ. Може и да беше позволил на братята си да спечелят нечестно, но той щеше да се бие, както повеляваше традицията.
Асъм нападна бързо и безмилостно. Алеверак се плъзна настрани, но Асъм беше готов за този ход и се завъртя, за да забие лакът в мишницата на стария дамаджи. Дръпна ръката му, която бе изгубила силата си, и извади стареца от равновесие. После хвана дамаджия за колана, вдигна го над глава си и пречупи гръбнака му в коляното си. Остави тялото му да се свлече на земята и се обърна към Ашан.
Ашия успя да напъха още един пръст под веригата. Все още не бе събрала сили, за да се освободи, но успя да си поеме по-дълбоко дъх, което удвои силите ѝ.
Асукаджи затегна хватката.
— Брадата на Еверам, направи ми честта да умреш, преди да ми е посивяла брадата, сестро.
Ашия вече беше пъхнала и трети пръст под веригата, но започна да издава звуци, сякаш се задушаваше, и тялото ѝ се отпусна, докато събираше силите си.
Ашан слезе бързо по стъпалата и Асъм отстъпи назад, за да могат да застанат като равни един срещу друг. Братята му изнесоха тялото на мъртвия Алеверак настрани.
— Майка ти знае ли за предателството ти, момче? — попита Ашан. — Ти, когото отгледах като собствен син?
— Майка ми не знае нищо — отвърна Асъм. — „Тя винаги ще остане сляпа за делата на синовете си“, казаха заровете на Мелан, и досега това винаги се е оказвало вярно.
— Няма да ти позволи да останеш на трона — каза Ашан.
— Ще се откаже и от своя — отвърна Асъм. — Баба ми е много по-подходяща дамаджа. Първият ми указ като Шар’Дама Ка ще бъде да я обявя за блажена.
— Първо трябва да стигнеш до стъпалата — заяви Ашан.
Шар’дамаджите гледаха с безизразни лица как Асъм и Ашан се биеха за Черепния трон.
Алеверак бе успял да издържи по-дълго. Асъм парира първите три удара на чичо си и отвърна с мощен ритник. Ашан отрази удара, но не можа да попречи на Асъм да скочи и да стисне врата му в сгъвката на коляното си. Собствената му тежест свърши останалото.