Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
През тъмните тинести речни наноси, пълзящи като огромен рак, утаили столетни тайни — коритото на една древна река таеше безброй неизброими сказания, изписани пласт след пласт от отломки и смет. Кални мрежи, заплетени в по-стари останки от крушение, потънали съдове, разпръснат каменен баласт, разбъркани редици запечатани урни, все още пазещи земни богатства. Кости, гниещи навсякъде, струпани в хлътнатини, над които се завихряше течението, а още по-дълбоко, в дебелите твърди и погълнати от тъмнината пластове — кости, смазани от огромното налягане и превърнали се в кристална плетеница от вкаменени скелети.
Дори в смъртта нищо не оставаше неподвижно. Глупавите смъртни, забързани в своето мимолетие, явно вярваха в обратното, пъплеха с бързината на мисълта над търпеливия танц на земя и камък. Водата, разбира се, бе способна да обхване всички бързини на всички неща. Можеше да се втурне, да изпревари всичко друго, а можеше и да се затаи в привидна неподвижност. С това тя отразяваше свещената сила на боговете, макар сама да беше безчувствена и безстрастна.
Демонът знаеше, че такава сила може да бъде впрегната. Богове го бяха правили и се бяха превърнали във властелини на моретата. Но тъкмо реката захранваше моретата. И изворите от пластовете скала. Всъщност морските богове бяха подвластни на властелините на реките и сухоземните езера. Демонът, стария бог-дух на пролетта, възнамеряваше да възстанови равновесието. Със силата, очакваща го под града, дори боговете на морските води щяха да се принудят да коленичат пред него.
Тези мисли го изпълваха с наслада, странни със своята яснота — яснота, каквато демонът не бе притежавал досега. Вкусът на реката навярно, тези бистри течения, щедрите притоци от бреговете. Разум кипеше и набъбваше в него.
Каква наслада.
— Хубава запушалка.
Тя се обърна и го зяпна, а Техол се усмихна невинно.
— Лъжеш, Техол Бедикт…
Той вдигна вежди.
— Никога не лъжа, Шурк. — Надигна се и закрачи из малката тясна стаичка. — Селуш, с право можеш да се гордееш. Ами да, както си затъкнала кожата около гемата, дори резка не се вижда…
— Освен ако не се намръщя — каза Шурк Елале.
— Дори тогава ще е само една скромна бръчица — отвърна той.
— Е, щом казваш.
Селуш припряно заприбира вещите си в торбата и измърмори:
— Хм. Плюнки.
— Няма ли да благодариш, Шурк? — каза Техол.
Шурк Елале опипа скъпоценния камък в сребърния обков в челото си, поколеба се и накрая въздъхна.
— Благодаря ти, Селуш.
— Нямах предвид, че ще ме оплюеш — изсумтя чорлавата жена. — Ами ония — Тайст де. Те идат. Ледер е покорен и ме плашат промените, които ще дойдат. Сива кожа, такава ще е новата мода, помнете ми думата. Но трябва да си остана практична — добави тя и лицето й изведнъж светна. — Вече приготвям някои смески за гадния ефект. — Замълча и изгледа Шурк Елале. — Това, че поработих над теб, много ми помогна, Шурк. Мисля да нарека първия модел „Умряла нощна крадла“.
— Хитро.
— Мило.
— Но не си мисли, че това ще ти носи дял от печалбата ми, Шурк.
— Не бих си и мечтала.
— Е, трябва да тръгвам — каза Селуш. — Смятам следващите няколко дни да се крия в мазето. И бих посъветвала и двама ви да направите същото.
Техол се огледа.
— Но аз нямам мазе, Селуш.
— Все едно де. Важна е мисълта, както казвам винаги. До скоро!
Дръпна завеската и замина.
— Колко ли късно е станало? — попита Шурк.
— Почти призори.
— Слугата ти къде е?
— Не знам. Все някъде.
— Нима?
Техол плесна с ръце.
— Я да се качваме на покрива. Можем да видим дали на мълчаливия ми телохранител ще му се смени физиономията, като види красотата ти.
— Той какво прави там през цялото време?
— Вероятно стои точно над входа в случай, че пристигне някой неканен гост — което за щастие не се случи. Момичето, дето го прати Брис, едва ли влиза в бройката.
— И какво би могъл да направи отгоре с някой нападател?
— Предполагам, че ще се хвърли право долу сред вихър от мечове, ножове и криваци и на мига ще спука натрапника от бой. Или пък ще се развика и после ще изтича надолу по стълбата да отмъсти за смъртта ни.
— Твоята. Не моята.
— Права си, разбира се. Извинявам се.
— Не се изненадвам, че си объркан, Техол — каза Шурк и прибра с две ръце черната си коса назад, жест, при който гърдите й изпъкнаха възхитително. — При удоволствието, което намери преди в артикулите ми.
— „Артикули“, точно. Много подходящ термин, защото може буквално да означава всичко. Е, ще се качим ли горе да поздравим зората?