Аленото цвете и бялото

На вечеря някои от другите момичета (първоначално ги помислих за учителки, защото са много големи, вероятно почти „довършени“) ме разпитваха кой е баща ми. Но аз не исках да им кажа, защото се страхувах да не започнат да се присмиват на Татко. Но тогава се обади едно от другите момичета и каза: „Аз знам кой е баща й — тя е дъщеря на лорд Ънуин“ — и тогава всички млъкнаха! Може би предадох Татко, като не им обясних кой е истинският ми баща, но не мислиш ли, че би трябвало да се възползвам поне малко от положението си на доведена дъщеря на лорд Ънуин? Не знам грях ли е това или не, но съм благодарна на всичко, което ме спасява от страдания, защото не обичам да страдам. Раните и драскотините по сърцето ми не зарастват изобщо, и ме карат да се боя, не всяка следваща рана може да бъде последната. Ако само можех да се надявам, че ще ми бъдат спестени нови рани, че ще достигна невредима до Брака — стане ли това, после ще бъда свободна от всякакви грижи! Пожелай ми успех!

(Пред теб мога да говоря свободно, скъпо дневниче, само писмата, които пращам по пощата, трябва да предавам разпечатани на госпожица Бар).

Имам да ти разказвам още неща, но госпожица Уик (за нея ще пиша повече утре) току-що влезе и ни предупреди, че трябва да гасим свещите. Така че, скъпо дневниче, налага се да те заключа, и те моля да не се безпокоиш за мен засега, има изгледи да оцелея и в училището!