Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Набжор донесе медовина и Генд и Хном се поотпуснаха.
— Резнете си месо от бута на шиша — каза Набжор.
— Колко ще струва? — попита Хном.
— Не мислете за това. Алтал вече се погрижи за сметката.
— Благодарим ти, Алтал — каза Хном. — Много мило от твоя страна.
— Не забравяйте, че аз ви поканих да дойдете тук — напомни им Алтал. — Освен това нима парите имат някакво значение за нас, след като всички сме безобразно богати?
— Пепел ти на езика! — каза Хном. — Вие двамата да не би наистина да сте донесли всичките си пари тук?
— Нима наистина изглеждам толкова глупав, Хном? — попита Алтал. — Взехме си пари колкото за текущи разходи, а останалите скрихме на сигурно място.
— Така ли? Къде?
— Нима мястото ще е наистина сигурно, ако започна да разправям наляво и надясно къде се намира?
На лицето на Хном за миг се изписа разочарование, което той не успя да прикрие, и Алтал се усмихна наум. Очевидно мисълта, че някъде наблизо са заровени четири торби със злато, които не могат да бъдат открити, причиняваше на Хном по-голяма болка от сблъсъка с ведрото на Гер.
Изпиха по още няколко чаши медовина и се нахраниха. След като Генд и Хном видимо се поотпуснаха, Алтал реши, че е настъпило време за делови разговор.
— Генд, миналата зима ти ми спомена някакво делово предложение — каза той. — Отказал ли си се от него, или остава в сила?
— Не съм се отказал — отвърна Генд. — Работата е следната: имам един познат в Некверос, на когото съм много задължен. Не е от тези, които един нормален човек би си позволил да разочарова. Не знам дали ме разбираш.
— Да не е някой от „ония“?
— Той е този, които измисли „ония“, приятелю. Хората, които са се спречквали с него, обикновено не са доживявали достатъчно дълго, за да съжаляват за това. Съществува нещо, с което той силно желае да се сдобие, и ми даде да разбера, че очаква именно от мен да свърша тази работа. За нещастие това, което му трябва, се намира в една къща в Кагвер, а това много ме затруднява. Трябва да знаеш, че в Кагвер хич не ме обичат. Преди две години с Хном изкарахме едно много успешно турне там, а местните хора са злопаметни. Там има няколко души, пред които Галбак изглежда като ангел, и много им се ще да ме докопат.
— Разбирам проблема ти, Генд. И аз избягвам някои области.
— Сигурен съм в това, Алтал. Ти си много добър крадец, така че на теб може да се разчита. Струва ми се, че точно ти си човекът, който би могъл да ми помогне.
— Аз съм най-добрият — каза Алтал и небрежно повдигна рамене.
— Той казва самата истина, Генд — обади се Набжор, който бе донесъл поредните чаши с медовина. — Алтал може да открадне всичко, което има два края.
— Е, това е може би малко преувеличено — каза Алтал. — Досега никога не съм открадвал река. Какво точно иска да му занесеш този страшен обитател на Некверос? Някаква скъпоценност ли?
— Не е скъпоценност — отвърна Генд с жаден поглед. — Иска нещо друго, за което е готов да плати. Една Книга.
— Думата „плащам“ ми е позната и радва слуха ми — каза Алтал. — Сега обаче стигаме до трудната част. Какво по дяволите е книга?
Генд го погледна изненадано и попита:
— Ти не знаеш ли да четеш?
— Четенето е занимание за жреците, Генд. Аз нямам взимане-даване с тях и гледам да ги избягвам.
— Това донякъде усложнява задачата — каза Генд и се намръщи.
— Генд, приятелю, аз си нямам и представа как се обработват скъпоценни камъни, обаче съм откраднал безброй бижута. Понятие си нямам как се извлича злато от камънаците, обаче от време на време се сдобивам с него. Кажи ми как изглежда тази книга и аз ще я открадна. Разбира се, стига заплащането да е добро и да ми кажеш къде да я търся.
— Всъщност случайно нося една книга със себе си. Ако ти я покажа, ще знаеш какво трябва да търсиш.
— Правилно. Защо не извадиш тази книга, за да я огледаме с Гер? Не сме длъжни да знаем какво пише в нея, за да можем да я откраднем, нали така?
— Прав си — съгласи се Генд, стана, отиде до коня си, бръкна в дисагите и извади Черната книга. После я занесе до огъня.
— Това е просто кожена кутия, ако не ме лъжат очите — каза Алтал.
— Важно е съдържанието й — отвърна Генд, вдигна капака, извади един лист пергамент и го подаде на Алтал.
— Искам да видиш как изглежда писаният текст. Когато видиш кутия като тази, отвори я, преди да я откраднеш, за да не би да ми донесеш по погрешка кутия с копчета или куки за плетене.
Алтал вдигна пергамента пред очите си и се престори, че не разбира нищо.
— Това ли е писмото? — попита. — На мен ми прилича на безсмислени драсканици.
— Обърнал си листа наопаки — каза Хном.