Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е дарба, Еми. Към лъжите винаги трябва да се добавят малко истини. Разбира се, според логиката на Гер именно сега говоря истината, докато това, което се случи по-рано, е лъжа.
— Престани да се хвалиш, Алтал — смъмри го тя.
Набжор донесе пълни чаши и тримата продължиха да разговарят чак до настъпването на нощта. Алтал забеляза, че в странноприемницата се е появило ново момиче. Имаше кръшна походка и палави очи и той реши, че при други обстоятелства нямаше да е зле да се поопознаят малко по-добре. Прецени обаче, че Еми по всяка вероятност няма да се отнесе одобрително към подобна идея.
След известно време Гер заспа, но Алтал и Набжор продължиха да разговарят до полунощ. После Алтал взе одеялата, които с Гер носеха зад седлата си, зави детето, без да го буди, легна до гаснещия огън и също се зави. Заспа почти мигновено.
На другата сутрин Гер се събуди рано, но Алтал спа до късно. Нямаше закъде да бърза, така че реши да си отспи. Знаеше, че трябва да е в добра форма, когато се срещне с Генд и Хном — един недоспал човек не съобразява достатъчно бързо, а това не биваше да се допуска, особено след като му предстояха важни дела.
Когато се събуди и реши да изплакне лицето си, видя, че Гер седи на една пейка до момичето с палавите очи. Косата му бе измита, а момичето кърпеше един от чорапите му. Алтал поклати учудено глава. Гер очевидно притежаваше излъчване, което караше всички жени да се държат с него майчински. Така се бяха държали с него Андина, а после и Лейта. Еми естествено не влизаше в сметката. Еми се държеше майчински към всички.
Алтал и Гер безделничиха почти седмица в странноприемницата на Набжор, докато в един мрачен ден, когато слънцето бе закрито от облаци, не пристигнаха Генд и Хном.
— Е, ето ви най-сетне и вас! — каза Алтал вместо поздрав. — Защо се забавихте толкова?
— Бях останал с чувството, че ще ни опазиш от преследването на Галбак — отвърна уморено Генд. — Слънцето още не бе изгряло, когато той и хората му тръгнаха по петите ни.
— Дявол да го вземе! — изруга Алтал. — Вие сигурни ли сте, че се движехте встрани от пътя за Хуле?
— Направихме всичко, което ни каза — отвърна Хном. — Нищо не се получи така, както очаквахме. Мисля, че виновна за това е проклетата хрътка на Галбак. Винаги, когато минавахме през мека почва, замитахме следите си, обаче тя въпреки това ни откриваше. По-лошо лято през живота си не съм имал. Дори извървяхме над тридесет километра по една река, но Галбак въпреки това не изгуби следите ни. Вие двамата как се измъкнахте?
— Не беше трудно — отвърна Алтал и повдигна рамене. — Ние тръгнахме на юг, като оставихме много следи. След това се прехвърлихме на една скалиста пътека, прекосихме планините, навлязохме в Кагвер и после дойдохме в Хуле. Бяхме сигурни, че и вие ще се измъкнете без затруднения. Защо му е трябвало на Галбак да ви преследва из пустошта вместо да върви по път, препълнен със следи?
— Струва ми се, че Галбак ни надхитри, Алтал — тъжно отвърна Генд. — Може би не бяхме достатъчно съобразителни. Очевидно той е достатъчно хитър, за да пренебрегне път, където следите бият на очи.
— Още не мога да разбера как все пак Галбак е могъл да се окаже по петите ви — каза Алтал. — Когато си тръгнахме, беше мъртвопиян. Бях сигурен, че няма да се събуди поне до вечерта, а и че когато се събуди, ще се чувствува прекалено зле, за да може дори да се замисли върху съдбата на златото на Гости.
— И двамата навярно недооценихме размерите на Галбак — каза Генд. — Един едър мъж може да поеме много повече медовина от един дребосък.
— Както и да е. Важното е, че пристигнахте благополучно. Тук сте в безопасност, така че можете да си починете и да се отпуснете — каза Алтал и после се обърна към Набжор. — Набжор! Донеси медовина! Тези са двамата приятели, за които ти говорих. Имали са много неприятности през лятото.
Генд уморено се отпусна върху един от пъновете край огъня, разтри лицето си и каза:
— Бих могъл да спя цяла седмица.
— Това е подходящо място за спане — каза Алтал. — Как все пак успяхте да се отървете от Галбак?
— Просто извадихме късмет — каза Генд. — Арумците се занимават с лов в тези планини. Ловят сърни, мечки и елени, така че са опитни следотърсачи. Каквото и да правехме, те все бяха по петите ни. Укрихме се за една седмица в една пещера зад един водопад, и точно тогава ни застигна лятна буря. Тогава напуснахме пещерата. Бурята размиваше следите ни още преди да сме ги оставили. След това прехвърлихме хребета — и после беше лесно.