Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
– Ясно. Но като подклаждаш фалшиви надежди, си създаваш нежелани врагове. Подай документите си. Като заговорихме за Нейтън, какво го прихвана при разглеждането на „Уорновиц“? Четох в „Трибюн“ странна статия за вчерашното изслушване.
Като всеки друг, Ръсти смята атаката на Кол срещу Сапърстийн за смехотворна.
– Значи смята да се разграничи от мнозинството на тези основания, така ли? – осведомява се главният съдия.
– А може би ще бъде един от мнозинството.
Идеята, че Джордж може да гласува за анулиране, кара главния съдия да се сепне.
– Мисля, че проблемите с давността са сериозни, Ръсти.
– Нима?
Ръсти отваря широко очи и се замисля. Сред грижите му като главен съдия е да поддържа доброто име на съда в обществото. Но тук има проблем. Съдиите често се допитват до колегите си за теоретичен съвет, но не е допустимо съдия, който не участва в състава, да дава мнение. Без да продума повече, той махва на Джордж към игрището. На средата на втория гейм, при резултат 10-10, Джордж осъзнава, че няма да има сили за реванш. Единствената му надежда е да вземе този гейм. Преди всяка точка спира, за да си поеме дълбоко дъх, бори се с всички сили. При резултат 20 на 19 с негов сервис той замахва отчаяно да посрещне трудна топка, изпратена от противника. Топката отскача от пръстите му, полита в дъга като гмуркач на забавен каданс и се удря в самата основа на стената. Джордж печели.
– Ох, Боже мой – измърмори Ръсти. Джордж от една година не го е бил с два на нула.
Джордж взема топката и настига Ръсти при вратата.
– Обясни ми какво става. Кол гласува за анулиране, защото видеокасетата е недопустимо веществено доказателство, ти си за анулиране заради давността, а Съмър не приема и двете основания. Така ли излиза?
Джордж се умърлушва при мисълта, че победата му вероятно се дължи на разсейването на шефа му заради случая „Уорновиц“.
– Това е едната възможност. Проучих мненията, но нямам представа какво ще направя, Ръс.
– Е, това малко ме успокоява. Слушай, Джордж, не позволявай на Нейтън да те хване в тази клопка.
– Клопка ли?
– Да те изиграе. Ако анулираш присъдата въз основа на давността, какво става?
– Край.
– Да. Ами при основанията на Нейтън?
Джордж свива рамене. Никога не се е замислял за това.
– Помисли си добре – съветва го главният съдия. – Ако и двамата обявите, че касетата е недопустима като доказателство, прокуратурата ще може да се върне в начална позиция. Вие вече сте решили, че давността не е валидна, тъй че при тези условия обвинението има една година от анулирането отново да повдигне дело за други нарушения, извършени при същото криминално деяние. Следиш ли мисълта ми?
– Да.
– Това означава, че прокурорът ще обвини четиримата младежи в незаконно филмиране. Нали така? После ще им е достатъчно да чакат кой от обвиняемите първи ще почука на вратата им с предложение за споразумение срещу свидетелски показания за изнасилването. Най-големият злосторник ще бъде обвинен и за двете престъпления. И всеки ще получи заслуженото си. Отложено, но не и отменено правосъдие.
– Да вземем обаче положението, към което отивате сега – продължава Ръсти. – Три различни становища. Все едно вдигаме ръце. Присъдата се анулира без никакво указание към нисшата инстанция дали процесът може да продължи. Ще трябва ли пак да се гледа пред пълен състав, или, което е по-вероятно, Върховният съд да се намеси. А ти кандидатстваш за продължаване на мандата, след като си взел решение за освобождаването на четирима богати бели изнасилвани на основание, което никой друг съдия не би подкрепил и което по всяка вероятност ще бъде отменено. Бога ми, Джордж. Сам си търсиш белята. – Ръсти докосва мократа от пот фланелка на рамото му. – Запитай се дали Нейтън не е премислил всичко това, преди да дойде на изслушването вчера. Ще те прати на бесилото и ще грабне мястото ти.
След като свършва лекцията, Ръсти излиза, оставяйки Джордж сам и силно обезпокоен във високия бял салон. Не е убеден за Кол. Сложните планове, които Ръсти описа, са напълно по възможностите на Нейтън.
Но не е в негов стил да прави компромиси. За Кол правосъдието е въпрос на непоклатима логика, непокварена от лични подбуди. Веднъж несправедливо обвинен за убийство, Ръсти съвсем разбираемо е склонен да вижда зловещи, сложни заговори, целящи провал – неговия и на приятелите му.
Ако обаче по практически съображения Джордж гласува за анулиране поради изтекла давност, главният съдия е прав. Феминистките и малцинствата, либерали и консерватори – съдия, който успее да настрои срещу себе си едновременно всички тези групи, може да очаква сериозни неприятности в деня на избора. Джордж гледа изгодата си не по-малко от всеки друг, но не смята да утежнява съвестта си заради едно гласуване.