Ключът на Соломон

— Това означава, че звукът — такъв, какъвто го познаваме — се създава в главите ни, не съществува извън тях — обобщи доктор Коласо, включвайки се отново в разговора. — Същото се случва и със зрението. — Той махна към запалената лампа на тавана на столовата. — Работата на тази лампа е да излъчва малки порции електромагнитни вълни. Забележете, че нито електричеството, нито магнитните полета са напълно видими. При все това, когато електромагнитни вълни с дължина между четиристотин и седемстотин нанометра достигнат до човека, тяхната енергия стимулира коничните клетки на ретината, превръщат се в електрически импулс, който нерв изпраща до окципиталния лоб на мозъка, намиращ се в задната част на главата. Когато получат тези импулси, невроните се активират и създават онова, което наричаме образ. Това е механизмът на зрението.

— Всъщност достатъчно е да наблюдаваме какво се случва, когато гледаме дъга — припомни Томаш. — Дъгата не е нищо повече от пречупване на светлината, предизвикано от взаимодействието й с водата под определен ъгъл. Ако някой отиде до мястото, където я е видял, няма да намери нищо, защото дъгата не се намира на определено място, тя е илюзия.

— Но може да бъде снимана — обади се Мария Флор. — Виждала съм много фотографии на дъги…

— Вярно е. Дъгата не съществува като материален обект, но е един вид реална, след като можем да я видим и да я снимаме. Впрочем в това се крие най-важният въпрос: дъгата не с реална, освен ако някой не я наблюдава. Разбираш ли тънката разлика? Наблюдението заедно с пречупването на светлината върху водата създават дъгата. Без наблюдател няма дъга.

Мария Флор вдигна ръце в знак на примирение.

— Схванах — каза тя. — Образите също се създават в нашия мозък.

— Това е важно да се разбере — съгласи се лекарят, посочвайки отново към лампата на тавана. — Там горе няма никаква светлина. Само електромагнитни вълни, които нашата нервна система преобразува в образи.

Директорката на старческия дом скръсти ръце.

— Всичко това е много хубаво и логично наистина. Обаче аз още чакам разумно обяснение за случилото се с дона Граса тази сутрин.

— Преди да се захванем с преживяването на дона Граса, мисля, че е важно да разберем до каква степен съзнанието владее нашия ум — каза лекарят, протягайки ръка към панерчето с хляб на масата. — Госпожице Мария Флор, смятате ли, че когато вземате някакво съзнателно решение — например да станете и да отидете до прозореца, за да видите какво става навън — именно съзнанието ви е довело до него?

— Разбира се. Отговорът дори се съдържа във въпроса: щом решението е съзнателно, очевидно е продиктувано от съзнанието.

— Внимавайте!

Изведнъж доктор Коласо хвърли хлебче към събеседничката си. Мария Флор инстинктивно се отмести от пътя на летящия предмет.

— Какво… какво беше това? — заекна тя. Погледът й се местеше между падналия на пода зад нея хляб и лекаря, чието поведение не проумяваше. — Защо ме замерихте с хлебче?