Не пречете на палача

Юра се разположи в креслото и се втренчи в телевизора, като не забравяше от време на време да хвърля по едно око на широкото стълбище. Стаята на Настя се намираше на горния етаж и ако тя решеше да излезе от хотела, щеше да мине по тези стъпала, защото нямаше асансьор.

Вече бе ходил до магазина, следвайки Настя и Сауляк, но бе купил само бонбони и бисквити, защото се бе сприятелил с дежурната и бе получил покана от нея да пият чай.

Около осем часа вечерта Настя и Сауляк отново се спуснаха надолу по стълбището. Той уж неохотно се надигна от мястото си, нахлузи якето си с качулка, което предвидливо си бе взел от вонящата стая, и без да бърза, тръгна след тях, казвайки на дежурната, че е решил да си потърси някое симпатично ресторантче в града и да похапне.

Времето силно се беше застудило, бе излязъл вятър и Юра мрачно си помисли, че ако отвореха летището в Екатеринбург, в Уралск пък като нищо можеха да го затворят. „Ще я загазим с този Сауляк!“ Но трябваше на всяка цена да кацнат в Колцово. В последно време организацията на оперативните мероприятия бе преминала от нивото на управленческите решения и заповеди на нивото на личните контакти. И не малка роля за тази „промяна“ бе изиграло осъзнаването на печалния факт за корупцията и недобросъвестността на милиционерските кадри. Като се знае, че не можеш да се довериш безрезервно на никого, трябваше да базираш всяка операция на връзките си с приятели или поне с добри познати. Такива приятели Юра имаше в Колцово, а в Уралск нямаше. Затова се налагаше да се чака милост от природата.

Той застигна Настя и Сауляк на автобусната спирка. Имаше много народ, защото по тази линия се движеха автобусите за гарата. Коротков реши да не рискува, тъй като не знаеше какво точно Настя е наговорила на Сауляк за него, и не бе много разумно да им се мярка често пред очите. Спря едно частно такси и пробута на шофьора баналната историйка за невярната възлюбена и коварния съперник. Момъкът веднага се съгласи, че не си струва да се разбиват муцуни, но пък че едно малко проследяване никога не е излишно. Речено — сторено.

— Тя да не се е довлякла при своя чукач? — попита съчувствено той.

— Не, летеше за Екатеринбург. Нещо като командировка, а той й прави компания. Сега заседнаха тук у вас и не се знае за колко време. Аз ги следвах със следващия полет, за да не ме забележат. Знаех закъде са я командировали, така че ги открих лесно. А моят самолет също тук кацна и сега се блъскаме в хотела на една педя място.