Възмездието на Изида [bg]

— Да ви кажа ли защо? — Сития се бе присвила, държеше се за стомаха. — Защото.

— Добре ли си? — попита Амеротке.

— Боли ме стомахът — въздъхна тя. — Сигурно водата е била много студена. Позволете ми да довърша. Оазисът на горчивата вода е бил нападнат, защото Кетра е платил на либийците. Това показва колко дълга е ръката на себаусите и колко голяма е мощта им. Искали са да затворят устата на Шардана завинаги, така че са наели някое от скитащите племена да извърши нападението. Искали са да бъдат сигурни, че няма да проговори в замяна на смекчаване на присъдата.

Амеротке подсвирна изненадано. Затворническите оазиси бяха изоставени в жалки места, малките гарнизони обикновено се състояха от наемници от пустинята, които бяха прочути като жестоки воини. Либийците не ги закачаха, защото нямаше какво да спечелят, а можеха много да загубят.

— Бандата на Себаус — Сития притискаше ръце към стомаха си — няма милост. Те са.

Съдията разтревожено се изправи. Затворничката бе пребледняла, по лицето й се стичаше пот, която

прокарваше вадички в мръсотията.

— Нещо не е наред! Валу, повикайте веднага лекар!

Още преди обвинителят да стигне до вратата, Сития се строполи на пода. Отвори уста да извика, но от свитото й гърло не излезе нито звук, потрепери и се закашля, опитвайки се да повърне. Амеротке понечи да я подхване, но тя се изтръгна от ръцете му, краката й се мятаха в конвулсии. В коридора Валу крещеше за пазителя на оковите. Съдията се приближи до делвата с вода и я помириса, дъхаше на застояло и на сладко-горчиво. Сития се гърчеше на земята — тялото се тресеше, главата се удряше в пода, ръцете и краката се мятаха неконтролируемо. Връхлетяха няколко пазачи, но вече никой не можеше да й помогне. Гърлото й се раздираше от ужасяващо хъхрене, очите й бяха изскочили. Потрепери за последен път и замря. Амеротке потърси пулса на врата, но не го напипа. Обърна тялото и отметна косата. Лицето й бе отпуснато спокойно, но смъртта й бе отнела красотата, която бе имала приживе. Съдията впи поглед в пазителя на оковите, около когото се бяха събрали пазачите.