Черният град [bg]

- Екуте[49] - зашепна Симон. - Не питам каква работа имате. Със сигурност е секретна. Но имайте предвид, че Месроп Карапетович може да ви е много ютил[50] .Има връзки навсякъде.

- Кой може да ми бъде п-полезен? - повдигна вежда Фандорин.

- Месроп Карапетович Арташесов, чичото на Леон. Приемът в чест на Клара ще бъде на вилата му в Мардакян.

„Ах, ето къде ще бъде утре подполковник Шубин. Това променя нещата..."

Ераст Петрович обаче попита за друго, за да не издава интереса си:

- А пък аз мислех, че Леон Арт е французин.

- Не е, истинското му име е Левон Арташесов. Чичо му е една от големите клечки в града. Утре в Мардакян ще се събере каймакът на бакинското общество. Ще ви бъда много задължен, ако споменете пред Арташесов-старши пти-мо[51] за мен!

- Добре де - сякаш против волята си каза Фандорин. - Щом толкова ти трябва.

„Е, извън града, на тази вила, все някак ще хвана Шубин за малък тет-а-тет",помисли си той, прихващайки от Симон неговата „смес от френски и нижегородски".

- Мерси, Ераст Петрович! Вие сте мой совьор[52]!

Тълпата от зяпачи, дошли да наблюдават невижданото зрелище, се раздвижи.

- Всички, които не са заети в снимките, да се съберат в дясната страна на улицата,  разчистете кадъра! - викаха асистентите.

Фандорин застана до прашната стена на една къща, като внимаваше да не се изцапа. Маса стоеше до него с увития кинжал под мишница.

Процесията се разтегна по улицата. Клара върху камилата си се озова в началото на кавалкадата. След като дочака жена му да погледне в неговата посока, Ераст Петрович красноречиво показа часовника си. Клара умоляващо събра длани: не си тръгвайте!

Сега всички актьори го зяпаха. Шушукаха си и се подсмиваха. Той изобрази безгрижна усмивка. Със здраво стиснати зъби това никак не беше лесна работа.

- Готови! - пискливо извика режисьорът. - Камилата тръгва! Асасините, като махна с кърпата - напред! Мамелюците - никаква стрелба без команда! Господа, днес е исторически ден! Ще покажем на целия свят какво е истински екшън! Камера!!!

Масовката се раздвижи. Зазвъняха звънчетата, задрънчаха щитовете и сабите, вдигнаха се кълба прах.

Ераст Петрович не без интерес наблюдаваше случващото се, но Маса, който все още бе сърдит на Леон, демонстративно се обърна с гръб и гледаше в обратната посока, където между къщите се виждаше тънещ в сянка двор.

- Хайде, асасините!!!

Към камилата се втурнаха хора с бели хламиди, започнаха да размахват мечове. Боядисаните негри се проснаха на земята. Клара вдигна глава, елегантно показа оголените си лакти. За викане - не викаше; очевидно звукът щеше да се записва по-късно.