Черният град [bg]

Тих партерът е, мълчи и всяка ложа.

И щом не ме намери в килията ужасна,

гръб ще обърне Терпсихора.

- О, колко е прекрасно! - простена Клара. Великолепни, обилни сълзи потекоха от очите й. Тази нейна „сълзлива дарба" - умението да плаче истински на сцената - винаги разтърсваше зрителите в театъра.

- Какво му е прекрасното? - избоботи Симон, очевидно притеснен, заради Ераст Петрович.

– Всичко е джаста-праста. В средата на стиха тъкмо взе да става нещо, а след това пак отиде наникъде.

- Защо? - възрази Фандорин. - Доста изящно. По новата мода - стихотворение реверси с огледално римуване. По салоните се изпълнява на два гласа - мъжки и женски, с клавирен съпровод. Мъжът декламира първия стих, жената с приглушен като ехо глас - последния. Мъжът - втория, жената – предпоследния. И така цялото стихотворение от двата края към средата.

- Моля? - попита Симон, който не беше особено чувствителен към изящната словесност.

Не, още не се е стигнало до изневяра, определи Фандорин, докато гледаше как режисьорът благоговейно пада на едното си коляно и допира устни до крайчетата на пръстите на Клара.

Но е въпрос на време. Просто не трябва да им се пречка човек. И изведнъж се опомни, засрами се. Може ли един благороден мъж да разсъждава по този начин? Особено ако е мъж!

- А ние какво си шепнем тук с теб? - сърдито каза Ераст Петрович, блъсна вратата и тропайки с токовете на обувките си, влезе в снимачния павилион.

- О, Боже!

Като забеляза съпруга си, който се появи изневиделица и с решителна стъпка закрачи към нея, Клара скочи, притисна длани към пламналите си страни. Изправи се и Леон Арт. Финото му, нервно лице се разкриви от ярост.

- Какво става?! Кой смее?!

- Това е мъжът ми... - измънка Клара и направи опит да се усмихне. - Ераст, мили, аз наистина ти писах, че безумно ми е домъчняло за теб, но защо трябваше...

- Донесох вашите тоалети - прекъсна я Фандорин. - Сандъкът вече е качен в апартамента ви.

Режисьорът мъртвешки пребледня. Прекрасните черни очи на гения се разшириха от ужас и станаха като стъклени. Ераст Петрович се почувства като Горгоната Медуза. Усмихна се възможно най-мило и се представи.

Онзи му подаде вяло слабата си ръка. Лицето му стана трагично. Господин Арт изглеждаше така, сякаш ей сега щеше да се разридае.

- Отседнал съм в друг хотел, за да не преча на работата ви - спокойно продължи Фандорин, като се обърна към жена си.

- Имам работа в Баку. Ще бъда много з-зает. Може би повече няма да се видим. Но аз непременно исках да се появя пред вас и да ви пожелая успех на снимките.

Режисьорът веднага живна. По бялото му лице плъзнаха червени петна. За сметка на това Клара сякаш бе озадачена и гледаше въпросително съпруга си.

Ераст Петрович се притесни, че може да е прекалил, и бързо добави: