Черният град [bg]

Като следваше упътването на чиновника, Фандорин сви в средната от разклоняващите се улички. Стените на сградите още повече се стесниха, небето вече не се виждаше, защото на горните етажи стърчаха дървени остъклени тераски, а на опънатите между тях въжета се сушеше пране.

- Третата на ляво, след т-това втората вдясно - мърмореше си Ераст Петрович. - Маса, не изоставай. Ще се загубиш.

- Не ми се вярва тук да живеят предимно умни грозни жени - каза японецът, като изпращаше е поглед всяка фигура с фередже (тук нямаше нито една жена с открито лице). -Такова нещо в природата е невъзможно. Трябва да се провери.

Колко странно, мислеше си Фандорин. Източен град, скрит насред европейския. Все едно вървиш по уличките на константинополския „Беязът". Та нали това е Руската империя, двадесети век е, а сякаш сме в друг свят и друга епоха. Възможно ли с Кузнецкий мост[46] тази приказка на Шехерезада да съществуват в пределите на една държава? И сам се усмихна: защо ти е Кузнецкий мост? Европа се намираше доста по-близо, на двеста метра оттук - и не пречи, всичко това успява все някак да съжителства заедно.

- Задължително трябва да надникна под черната мрежа -не спираше да се притеснява Маса. - И под халата, разбира се. Едва ли някога пак ще се озовем в Баку, тази тайна ще има да ме мъчи.

Вторият завой надясно след третия завой наляво завърши със задънена улица: в края й имаше сляпа стена, без врати и прозорци. Наложи се да се върнат обратно.

Навсякъде - по тротоарите и стълбичките, по первазите, дори по покривите - седяха, лежаха и се разхождаха котки.

- В котешко царство сме - каза Маса, като бършеше потното си чело. - Предпочитам кучетата. Но тук ги няма.

- За мюсюлманите кучето е нечисто животно.

- Кой ти говори за чистота...

Японецът си запуши носа - минаваха, за кой ли път, край купчина гниещи отпадъци. У Фандорин възникна подозрението, че това е един и същ куп смет и че те се въртят в омагьосан кръг.

- 3-загубихме се.

Той се опита да попита за пътя, но жените мълчаливо страняха от човека с европейски костюм; мъжете поглеждаха в друга посока и подминаваха.

- Имам чувството, че тук никой не знае руски! - разпери ръце Фандорин.

Маса, който снизходително наблюдаваше действията на господаря си, каза:

- Има език, който всички разбират. Повейте си с ветрилото, лицето ви прилича на варено цвекло.

Той застана насред улицата, вдигна ръка. Между пръстите му се поклащаше банкнота.

Веднага се спряха двама минувачи: единият с кафяв халат и чалма, с неестествено червена брада; вторият с големи мустаци, съдрана черкезка и изтъркана папаха.

- Джамия Мохамедо, Кичик-кара - заяви Маса. И прекрасно го разбраха.

Стана кратко спречкване: папахата изблъска чалмата.

- Ходи след мен, моля!

След пет минути Фандорин и Маса се озоваха до снимачната площадка. До малкото площадче без калдъръм, обградено от разкривени сгради, не можеше да се стигне: навсякъде бяха завардили едри мустакати пазачи с овчи калпаци, с еднакви жълти кобури и внушителни кинжали на кръста. Фандорин предположи, че Симон е наел наел местни хора за охрана. Много разумно, като се вземеше предвид високото ниво на престъпност в града. Спряха се в съседната улица, под шишкаво минаре (именно това бе джамията на Мохамед). Тук се бе струпала цялата масовка: статисти, играещи ролята на свита красавици, някакви омацани с грим злодеи с ятагани, коне, магарета, камили.