Гибелта на царете [bg]

— Успокой се, малка сестро — каза меко по-голямата жена. Момичетата стояха неподвижно и наблюдаваха внимателно. Андромаха постави ръце на слабите рамене на Касандра. — Хайде, нека вземем лъкове и да излезем в градината — каза тя и взе оръжията от ръцете на сестрите.

— Но ще запомниш, нали? — извика принцесата.

— Да. Обещавам. Ще ги науча да стрелят. — Андромаха се обърна към двете си прислужници и попита: — Искате ли да изучите лъка?

— Аз мога да стрелям малко — каза Пентезилея. — Баща ми ме научи. И да, бих се радвала отново да опитам.

Андромаха усети как напрежението се оттича от Касандра. Младата принцеса погледна към Пентезилея и се усмихна.

— Ти ще бъдеш жена-войн на Троя и за твоята смелост ще се пеят велики песни. — Тя се отдръпна от Андромаха и каза: — Сега вече не ни трябват лъковете.

Андромаха върна оръжията във вътрешната стая и отведе принцесата през двореца към градините, където сенките се издължаваха. Хектор ги видя и тръгна към тях с малкия Астианакс, спящ в ръцете му. Андромаха се усмихна на съпруга си и той се наведе да я целуне.

— Прости ми, че те нараних днес — каза тя.

Хектор кимна.

— Вече е забравено.

Андромаха знаеше, че това е лъжа, но и че той я казва с добро.

Касандра пристъпи към него. Пое ръката му в своята, целуна я и я допря до бузата си.

— След утрешния ден никога повече няма да те видя. Ще ме запомниш с добро, нали? Не като малка побъркана жена. — Внезапно по бузите й покапаха сълзи.

Хектор веднага подаде спящото момче на Андромаха и вдигна Касандра в обятията си.

— Ще ми липсваш — каза той и я целуна по челото. — Обичам те и винаги съм те обичал. Ти си малката ми сестричка и имаш специално място в сърцето ми.

— Аз не съм луда, Хектор. Наистина виждам неща.

— Зная това.

В последвалата тишина един войник нахлу в двора и се затича към тях.

— Хектор! Господарю Хектор!

Той се спря, разколебан, сякаш внезапно бе осъзнал какви новини носи.

— Е? — попита Хектор, пускайки Касандра, за да се обърне към войника. — Говори, Местарес, приятелю. Никой няма да ти отреже езика.

— Става дума за Диос, господарю… бил е убит. В Долния град.

За миг последва тишина. После Андромаха осъзна, че чува туптенето на собственото си сърце. Нейният приятел Диос мъртъв? Изглеждаше й невъзможно.

— Виновен е микенският търговец Плотеус — обясни Местарес. — Той и синовете му. Нападнали го насред пазара. Плотеус е бил убит от някой в тълпата. Един от синовете му е избягал. Другият е заловен. Парис е бил там. Сигурно знае повече от мен.

— Парис? Той ранен ли е?

— Не, господарю.

Една слугиня влезе в градината и дотича до тях.

— Господарю Хектор — изплака тя. — Царят ви вика в двореца.