Гибелта на царете [bg]

— Трябва да поговорим, Антифон — каза той.

— Забравяш възпитанието си, братко — укори го принцът.

Чак тогава Политес забеляза Андромаха. Умореното му лице почервеня от смущение.

— Извинявам се, сестро — каза той. — Моля те, прости ми.

— Няма нужда от извинения, Политес. Ти очевидно имаш по-голяма нужда от компанията на Антифон от мен. Затова ще ви оставя да говорите.

Андромаха напусна мегарона и следвана от двамата си телохранители тръгна към двореца на Хектор. Когато излезе навън, проблемите се върнаха, за да я тормозят. Тя разбираше страховете на Хектор. От самото начало между тях имаше непоколебима честност, така че той знаеше за любовта й към Хеликаон. Сега мисълта за жена му, плаваща сред Великата зеленина с него сигурно го тормозеше като червей в ябълка.

Изтерзана, Андромаха се спря до един кладенец. По-близкият от стражите реши, че е жадна и изтегли кофа с вода. Тя му благодари и отпи малко вода от дървения черпак. Изведнъж умът й се изпълни с мисли за Калиопа. Сладката, наранена, смела Калиопа. И си спомни злите убийци, горящата ферма и Калиопа, застанала гордо на върха на хълма и запращаща стрели към нападателите. В очите й се появиха сълзи, докато се опитваше да задържи този героичен образ в съзнанието си. Ала в крайна сметка не успя и студената реалност я накара отново да види черната стрела, пронизала приятелката й. Сега всичко, останало от жената, която бе обичала, бяха няколко кости, събрани от Андромаха от погребалната клада. Те се пазеха в ковчеже от махагон и сребро под прозореца на спалнята й.

Андромаха мечтаеше да върне костите на Благословения остров и да ги погребе в горичката от вечнозелени храсти до храма на Артемида. Сега Върховната жрица планираше да ги запрати в ямата и да обвърже духа й с вечна служба на Минотавъра.

— Добре ли си, господарке? — попита Етенос, по-младият от стражите. — Изглеждаш много пребледняла.

Той бе сериозен млад мъж и братовчед на Кеон, който бе умрял заедно с Калиопа в деня на покушението.

— Добре съм — каза тя на русокосия войник.

Лъжа.

Калиопа почиташе богинята Артемида и й се молеше по няколко пъти на ден. Ала беше ли обожанието й възнаградено по някакъв начин? Изнасилена като дете, предадена от семейството си, а после убита от хора, дошли за друг. Бе умряла на по-малко от двадесет години. Сега, дори след смъртта й, насилието над нея не спираше.

За един миг Андромаха си помисли да се помоли на богинята, ала гласът на болката й нададе вик. Мислиш ли, че на Артемида или който и да е от боговете им пука за живота ти или този на Калиопа? Помисли малко! Нима някоя от молитвите ти някога е получавала отговор?

Внезапно Андромаха се усмихна, ала мислите й бяха горчиви. Когато напусна Тера за пръв път, не искаше нищо друго, освен да се върне на Благословения остров и към простичкия си живот с Калиопа. Беше се молила за това и за свободата, която не бе познавала преди него. И в първите си нещастни дни в Троя мечтаеше Хеликаон да дойде и да я отведе с „Ксантос”, тъй че отново се бе молила. Сега, сякаш за да завъртят кинжала в стомаха й, боговете бяха решили да изопачат и изпълнят и двете й молитви.