Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лейди Полунощ [bg]
Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лейди Полунощ [bg]

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 256
Перейти на страницу:

- По-висока съм от теб!

Това беше игра, на която играеха като малки - Ема се кълнеше, че ще стане по-висока от него, отказвайки се най-сетне, когато, навършил четиринайсет години, той се бе източил с цели дванайсет сантиметра.

Джулиън вдигна глава към нея. Слънцето светеше право в очите му, наслагвайки златни багри върху синьо-зеления им цвят, така че те приличаха на патината, грееща върху римското стъкло, което Артър колекционираше.

- Ем. Колкото и да се шегуваме, знаеш, че го приемам сериозно. Става дума за родителите ти. Ти заслужаваш да знаеш какво е станало.

Ема усети как в гърлото й засяда буца.

- Този път е различно - прошепна тя. - Знам, неведнъж съм си мислила, че съм открила нещо, а се е оказвало празна работа или пък съм поемала по фалшива следа. Но това е различно, Джулс. Струва ми се истинско.

Телефонът й иззвъня и тя бръкна в джоба си, извръщайки поглед от Джулс. Когато видя името на екрана, направи физиономия и отново го напъха в джоба. Джулс повдигна вежди, запазвайки неутрално изражение.

- Камерън Ашдаун? Защо не му вдигаш?

- Не съм в настроение. - Почти се изненада от собствените си думи; зачуди се защо ли не му каза .Двамата с Камерън скъсахме.

Входната врата се отвори рязко.

- Ема! Джулс!

Бяха Друзила и Тави, все още по пижами. Тави стискаше близалка в едната си ръка и я смучеше най-усърдно. Виждайки Ема, очите му грейнаха и той се втурна към нея.

- Ема! - възкликна с близалката в уста.

Ема го притегли към себе си и прегърна закръгленото детско телце, стискайки го, докато той не се изкиска.

- Тави! - каза Джулиън. - Не бива да тичаш с близалка в уста. Може да се задавиш.

Тави извади близалката и я погледна така, както някой би погледнал зареден пистолет.

- И да умра?

- Мъчително. Ужасно, ужасно мъртъв. - Джулиън се обърна към Друзила, която бе сложила ръце на кръста си. По черната й пижама бяха нарисувани триони и скелети. - Какво има, Дру?

- Днес е петък. Ден за палачинки. Забрави ли? Нали обеща!

- О, вярно, обещах. - Джулиън подръпна нежно една от плитките на сестричката си. - Върви да събудиш Ливи и Тай, а аз...

- Вече са будни. В кухнята са. Чакат.

Дру го изгледа настойчиво и Джулиън се усмихна.

- Добре. Ей сега идвам. - Той вдигна Тави и го върна обратно на прага. - Вие двамата тичайте в кухнята и успокойте близнаците, преди да са изпаднали в отчаяние и да са опитали сами да се заемат с готвенето.

Двете деца побягнаха, като се кискаха, а Джулиън се обърна към Ема с въздишка.

- Току-що бях белязан с близалка - заяви, посочвайки Кръгчето от синя захар, което Тави бе успял да остави върху гънката на тениската му.

- Орден на честта - засмя се Ема. - Ще се видим в кухнята. Трябва да си взема душ. - Тя се втурна по стъпалата, поспирайки на прага на отворената врата, за да го погледне отново. На фона на синия океан и синьото небе очите му изглеждаха като част от пейзажа. - Джулс... искаше ли да ме попиташ нещо?

Той извърна поглед и поклати глава.

- Не. Нищо.

* * *

Някой разтърсваше Кристина за рамото и тя се събуди бавно, примигвайки. Сънуваше дома си, горещината на лятото, сянката на хладните градини на Института, розите, които майка й отглеждаше в климат, който невинаги бе благоприятен за тези деликатни цветя. Предпочиташе жълтите рози, защото бяха любими на най-обичаната от нея писателка, ала рози с всички цветове бяха необходими, за да украсят гордото име Росалес.

Кристина се разхождаше в градината и тъкмо се канеше да свърне зад един ъгъл, когато до ушите й достигнаха познати гласове. Тя ускори крачка, по лицето й се разля усмивка. Хайме и Диего... Най-старият й приятел и първата й любов. Несъмнено щяха да се зарадват да я видят.

Тя зави зад ъгъла и зяпна. Нямаше никого. Само ехото на гласове, далечният звук на подигравателен смях, носен от вятъра.

Хладната сянка и розовите цветчета избледняха и пред очите на Кристина изплува лицето на Ема, която се бе надвесила над нея, облечена в една от шантавите си рокли на цветя. Косата й падаше на кичури около раменете й, влажна от душа.

- Termina de molestarme; estoy despierta!9 - възнегодува Кристина и отблъсна ръцете на Ема. - Ема! Престани! Будна съм! - Надигна се в леглото и сложи ръце на главата си. Гордееше се с това, че никога не бъркаше родния си език с английския, докато беше в Щатите, ала понякога, когато беше уморена или все още сънена, се случваше да й се изплъзне.

- Да вървим на закуска - запридумва я Ема. - Макар че е почти обяд. Но това не е важно. Искам да те запозная с всички. Искам да се срещнеш с Джулиън...

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 256
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)