Лейди Полунощ [bg]

- Шокираш ме - заяви Ема и извади телефона си. - Аз съм шокирана.

- Саркастична както винаги - заяви той и обърна телефона в ръката си. Снимките на Кристина от предишната нощ се появиха на екрана и докато Джулиън ги разглеждаше, Ема му разказа как бе отишла в бар „Саркофаг", следвайки получената от Джони Рук информация, как бе открила трупа и как Даяна й се бе скарала, след като Рук се бе появил в Института. Докато говореше, постепенно се отпусна. Странното усещане, което я изпълваше в присъствието на Джулиън, изчезна. Това беше нормално, това си бяха те двамата такива, каквито бяха открай време - разговаряха, слушаха се, работеха като парабатаи.

- Сигурна съм, че са същите символи - довърши тя. - Не съм полудяла, нали?

Джулиън вдигна поглед към нея.

- Не. Ала Даяна смята, че ако се опиташ да научиш повече, то ще изложи на опасност вероятността Клейвът да позволи на Хелън да се завърне у дома?

- Да. - Ема се поколеба, а после се пресегна и улови ръката му. Гривната от морско стъкло около лявата му китка звънна мелодично. Усети мазолите му под пръстите си, така познати, както бе собствената й стая. - Никога не бих сторила нещо, с което да нараня Хелън или Марк, или теб. Ако смяташ, че Даяна е права, няма... - Тя преглътна. - Ще се откажа от това.

Джулиън сведе поглед към преплетените им пръсти. Беше съвършено неподвижен, една вена в основата на шията му, забеляза Ема, бе започнала да тупти. Трябва да бе заради споменаването на сестра му.

- Минаха пет години - каза той и прибра ръката си. Не я издърпа рязко или нещо такова, просто си я прибра, докато се обръщаше към водата. Напълно естествено движение, от което Ема въпреки това се почувства неловко. - Клейвът не е отстъпил и на сантиметър от решението си да не позволи на Хелън да се върне у дома. Не са отстъпили на сантиметър и от несъгласието си дори да помислят върху вероятността родителите ти да не са били убити от Себастиан. Не ми се струва правилно да пожертваме възможността да научим какво се е случило със семейството ти в името на една напразна надежда.

- Не казвай, че е напразна, Джулс...

- На това може да се погледне и по друг начин - продължи той и Ема почти можеше да види как се въртят зъбчатите колелца на бързия му ум. - Ако наистина го разгадаеш, ако успеем да го разгадаем, Клейвът ще ни бъде задължен. Аз ти вярвам, че който и да е убил родителите ти, не е бил Себастиан Моргенстърн. Търсим демон или нещо друго, способно да убие нефилими и да се измъкне. Ако успеем да победим подобно създание...

Ема усети, че главата започва да я боли. Ластичето, с което беше вдигнала косата си на конска опашка, бе прекалено погнато и тя посегна да го разхлаби.

- Искаш да кажеш, че това би ни спечелило специално отношение от страна на Клейва? Защото всички ще ги гледат?

- Няма да имат друг избор - отвърна Джулиън. - Ако всички знаят какво сме направили. А ние ще се постараем всички да научат. - Той се поколеба. - Нали имаме връзки.