Лейди Полунощ [bg]

Кристина направи физиономия.

- Едва ли.

- Естествено, че не. Той е в съвършен мир с всичко. Всички трябва да вземем пример от Съвършения Диего.

- Здравейте! - отекна поздрав в стаята.

Ливи, в тренировъчно облекло, идваше към тях. Поспря, за да погали сабята си, която висеше близо до вратата заедно с останалите мечове за дуелиране. Беше си я избрала, когато беше на около дванайсет години, и оттогава усърдно тренираше с нея. Можеше да разговаря за различните видове саби, за преимуществата и недостатъците на дървените дръжки в сравнение с гумените или кожените, за ефеси и рикасо и бе най-добре човек да не повдига в нейно присъствие темата за пистолетните дръжки.

Ема се възхищаваше на отдадеността й. Самата тя никога не бе изпитвала нужда да си избере оръжие - нейното открай време беше Кортана. Въпреки това й харесваше да владее сносно всички оръжия, затова често се упражняваше с Ливи.

- Липсваше ми - напевно каза Ливи на сабята си. - Толкова те обичам.

- Това беше наистина прочувствено - обади се Ема. - Ако го беше казала на мен, когато се върнахте, сигурно щях да се разплача.

Ливи заряза сабята си и изтича при тях. Избра си един тепих и започна да разгрява. Без проблем можеше да се сгъне надве, подпъхвайки пръстите на ръцете си под тези на краката.

- Наистина ми липсваше - долетя приглушеният й глас. -В Англия беше скучно и нямаше никакви готини момчета.

- Джулиън каза, че нямало никакви хора на много мили наоколо - отвърна Ема. - Не че си изпуснала кой знае какво тук.

- С изключение на серийните убийства. - Ливи отиде да си вземе два ножа за хвърляне. Ема и Кристина се отдръпнаха и тя застана срещу мишените. - Освен това се обзалагам, че отново си излизала с Камерън Ашдаун, а после си го зарязала.

- Така е - потвърди Кристина и Ема я стрелна с поглед, който казваше „предателка".

- Ха! - Ножът на Ливи се приземи далеч от целта. Тя се обърна към тях и плитката й отскочи от раменете. - Ема тръгва с него на всеки няколко месеца, а после го зарязва.

- Така ли? - Кристина погледна Ема. - И защо точно той е избран за този особен вид мъчение?

- О, за бога - каза Ема. - Не беше сериозно.

- Не и за теб - отвърна Ливи. - Обзалагам се, че е било сериозно за него. - Тя подаде втория нож на Кристина. - Искаш ли да опиташ?

Кристина го взе и зае мястото на Ливи.

- Кой е Съвършения Диего? - попита Ливи.

Кристина, която тъкмо се мръщеше срещу ножа, се обърна рязко и я зяпна.

- Чух ви - обясни Ливи жизнерадостно. - Преди да вляза. Кой е той? Защо е толкова съвършен? Как така на света съществува съвършено момче, а никой не ми е казал?

- Диего е момчето, за което майка й иска да я омъжи -обясни Ема и сега бе ред на Кристина да се почувства предадена. - Не е уредена сватба или нещо такова, това би било отвратително. Просто майка й страшно го харесва, неговата майка е носила името Росалес...

- Той ти е роднина? - попита Ливи. - Това не е ли проблем? Искам да кажа, знам, че Клеъри Феърчайлд и Джейс Херондейл са легендарна двойка, ала те не са били наистина брат и сестра. В противен случай биха били...