Вековен дъжд [bg]

— Но ти не вярваш, че се е случило така?

— Още не съм решил. — Флойд изчака колата да се закашля и да се пробуди към живот. — Ако се съди по онова, което ни е известно до този момент, не бих отхвърлил идеята за нещастен случай; дори за самоубийство. Само че има едно-две неща, които някак си не са на мястото си.

— И кой плаща за това независимо разследване?

— Възрастният й хазаин. — Флойд подкара колата към главната улица; съвсем скоро се носеха по посока на реката и най-близкия мост. Подмина ги полицейска кола, насочена към гарата, но явно не бързаха особено.

— Какво общо има хазаинът й?

— Привързал се е към нея и смята, че в цялата работа има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. — Без да изпуска волана с едната ръка, Флойд потърси тенекиената кутия за бисквити под седалката си и я подаде на Грета: — Виж дали можеш да разбереш нещо от тази главоблъсканица.

Грета свали ръкавиците си, за да може да отвори капака.

— Всичко това е било притежание на мъртвата дама?

— Ако хазаинът казва истината, тя му е дала кутията точно преди да умре. Защо й е да го прави, ако не се е страхувала за живота си?

Грета прелисти пачката документи.

— Някои от тези неща са на немски — отбеляза тя.

— Тъкмо поради тази причина те моля да ги разгледаш.

Тя върна документите в кутията, сложи капака обратно и я остави на задната седалка до куфара си.

— Сега не мога да ти кажа нищо. Прекалено е тъмно и винаги ми става лошо, когато чета в кола. Особено ако ти си зад волана.

— Всичко е наред — каза Флойд. — Вземи кутията с теб и я прегледай, когато ти остане свободна минутка.

— Дойдох да се погрижа за леля си, а не да ти помагам с някакъв случай.

— Ще ти отнеме няколко минути. И не е необходимо да стане още тази вечер. Ще мина утре и ще те изведа да хапнем някъде. Можеш да ме осветлиш тогава.

— Добър си, Флойд, не мога да не го призная.

Постара се да отговори спокойно и небрежно, сякаш не беше планирал действията си:

— Вътре има нещо, което доста ми прилича на билет за влак, както и бизнес писмо, имащо общо с някаква фабрика в Берлин — може би стоманолеярна. Питам се защо ли на приятна млада дама като Сюзан Уайт й е било нужно да си има вземане-даване със стоманолеярна?

— Откъде знаеш, че е била приятна млада дама?

— Защото винаги са приятни, до доказване на противното — отговори той с невинна усмивка.

В продължение натри пресечки Грета не каза нищо повече. Просто се взираше през прозореца, сякаш хипнотизирана от непрестанния поток от фарове и задни светлини.