Вековен дъжд [bg]

— Доста приятно задължение, ако успееш да се вредиш — каза Флойд. — Обикновено след като Кюстин и аз приключим, гледаме да се скрием от очите на клиентите.

Грета поклати глава:

— Винаги се омаловажаваш, Флойд. Винаги се стремиш към миналото и се придържаш към собственото си безценно чувство за непълноценност. И след всичко това се учудваш, че нещата не вървят?

— По въпроса за събирането в онзи бар.

— Присъстваше и един човек — продължи Грета. — Американец: дебелак с нескопосано ушит костюм, още по-лоша подстрижка и дебел портфейл.

— Винаги има утеха. Кой беше той?

— В началото не се представи, просто спомена, че е „в града“ и че е акостирал в яхтклуба на Кан. Каза, че е харесал оркестъра, макар че направи няколко духовити забележки в смисъл, че ако искаме да „излезем напред“, трябвало да бъдем в крак с времето. Намекваше, че сме старомодни, но ни бива.

— Напоследък го чувам доста често.

— Е, човекът поръчва питиетата ни цяла вечер. Само че познаваш момчетата… след няколко часа обикновено не знаят на коя планета са, какво остава в кой бар. След като се погрижи за тях, онзи тип се съсредоточи върху мен. И заяви, че е телевизионен продуцент.

— Телевизия — повтори Флойд, сякаш беше чул нещо, което съвсем смътно си спомня да е мяркал някъде.

— В Америка е по-известна, отколкото тук — каза тя, — и с всяка година става все по-популярна. Казвали, че ако можеш да си позволиш нов автомобил, можеш да си позволиш и нов телевизор.

— Никога няма да се наложи.

— Може би няма, но въпросът е в това, че трябва да опитам. Трябва да се убедя сама дали притежавам нужното. Онзи тип твърдеше, че направо умират за нови таланти. — Грета се пресегна към джоба си и подаде на Флойд визитката, която й беше дал телевизионният продуцент. Беше отпечатана на добра хартия — името на мъжа и бизнес адресът му се виждаха редом със силуетите на двойка палми.

Флойд й хвърли един поглед, след което я върна на Грета:

— Защо им е притрябвала германка?

— Говоря езика им, Флойд. А и мъжът каза, че ще се прибави и ефектът на новостта.

— Ще те използват и ще те захвърлят.

— А ти непременно го знаеш, нали?

Той сви рамене:

— Просто се опитвам да мисля реалистично.

— Тогава нека ме използват. За предпочитане е пред някакъв джаз бенд в трета глуха, свирещ музика, която никой повече не иска да слуша.

— Наистина знаеш как да нараниш един мъж — произнесе Флойд.

— Виж — продължи Грета, — работата е там, че вече съм взела решението. Спестих достатъчно пари за хидроплана. Ще им отпусна две години. Ако дотогава не се е получило нищо, може би ще се върна в Европа.

— Никога няма да бъде същото — каза той.