Анихилация [bg]

Отвъд стоеше фарът, а преди него, доколкото знаех — останките от село, също отбелязано на картата. Но пред мен се простираше пътеката, тук-там осеяна със странни, измъчени на вид тежки, бели парчета плавей, довлачени навътре в сушата от някогашни урагани. Високата трева жужеше от легиони малки червени скакалци, а само няколко жаби бяха дошли да пируват с тях; тунелите от смачкана трева показваха откъде гигантските земноводни са се приплъзнали обратно във водата след слънчевата си баня. Хищните птици в небето обикаляха сякаш в геометрични фигури, претърсвайки земята за плячка — толкова контролиран изглеждаше полетът им. В този пашкул от безвремие фарът оставаше все толкова далечен, колкото и да вървях, и имах повече време да мисля за кулата и експедицията. Усещах, че към този момент съм абдикирала от отговорността си, която беше да анализирам елементите, открити в кулата, като част от голяма биологична единица. Но осмислянето на мащаба на тази идея на макрониво би разбило настроението ми като лавина, отнасяща тялото ми.

И така… какво знаех? Какви бяха конкретните детайли? Организъм… който пишеше живи думи по вътрешните стени на кулата и може би го правеше от дълго време. Цели екосистеми се бяха родили и процъфтяваха сред тия думи, зависими от тях и умиращи с избледняването на буквите. Но това беше страничен ефект от създаването на подходящи условия, на обитаем хабитат. То беше важно само доколкото адаптациите на съществата, живеещи в думите, можеха да ми кажат нещо за самата кула. Например спорите, които бях вдишала, сочеха към истинно виждане на кулата.

Тази мисъл ме накара да спра в крачка сред размазаното от вятъра, вълнисто блато от тръстики наоколо. Бях приела, че психологът ме е хипнотизирала да виждам кулата като физическа конструкция, а не биологична единица, и че спорите са ме направили неподатлива на нейните внушения. Но дали процесът не беше по-сложен? Ако кулата по някакъв начин също излъчваше внушение — защитна мимикрия, към която спорите ме бяха направили устойчива?

Изхождайки от този контекст, имах няколко въпроса и почти никакви отговори. Каква роля обслужваше Пълзящият? (Бях решила, че е важно да дам име на създателя на надписите.) Каква беше целта на физическото „рецитиране“ на думите? Беше ли важно значението или каквито да е думи щяха да свършат същата работа? Откъде идваха думите? Как си взаимодействаха думите и съществото от кулата? Казано по друг начин: дали думите бяха форма на симбиотично или паразитно общуване между Пълзящия и Кулата? Пълзящият или беше пратеник на Кулата, или първоначално бе съществувал независимо, а по-късно бе попаднал в нейната орбита. Но без проклетата липсваща проба от стената на Кулата, не можех да правя никакви догадки.