Анихилация [bg]

— И какво щеше да се промени, ако не се бяхме харесали като деца?

— О, аз все пак щях да те харесам — ухили се той. — Ти щеше да ме заплениш и аз щях да те следвам навсякъде. Без колебание.

Да, тогава си пасвахме, макар и по странен начин. Пасвахме си, защото бяхме толкова различни и се гордеехме от мисълта, че това ни прави силни. Толкова много и толкова дълго се любувахме на тази представа, че тя се превърна във вълна, която се разпени, едва след като оженихме… и с времето ни погуби по потискащо познати начини.

Но когато той се върна от експедицията, всичко това — и хубавото, и лошото — нямаше никакво значение. Не задавах въпроси, не подхващах старите спорове. Онази сутрин, когато се събудих до него след завръщането му, вече знаех, че времето ни заедно изтича.

Направих му закуска в кухнята, докато навън плющеше дъжд и просветваха светкавици. Седнахме на масата, която гледаше навън, към задния двор зад плъзгащите се стъклени врати, и си говорихме за незначителни неща, като похапвахме яйца и бекон. Той се възхити на сивия силует на новата хранилка за птици, която бях сложила, и на водоскока, в който подскачаха дъждовните капки. Попитах го дали се е наспал и как се чувства. Дори му задавах същите въпроси като предната вечер, като например тежък ли е бил пътят на връщане.

— Напротив, много лек — каза той, имитирайки някогашната си вбесяваща усмивка.

— Дълго ли беше?

— Никак даже.

Не можех да разгадая изражението му, но в безучастността му долавях нещо печално, нещо скрито, което искаше да се изрази, а не можеше. Откакто го познавах, съпругът ми никога не бе изглеждал тъжен или меланхоличен, и това малко ме плашеше.

Попита ме как върви научната ми работа и аз му разказах някои неща. По онова време работех за компания, специализирана в създаването на естествени продукти, които разграждат пластмаса и други бионеразградими материали. Беше отегчително. Преди това се бях занимавала с полева работа и се бях възползвала от различни научноизследователски стипендии. Още по-преди бях радикален еколог, участвах в протести и работех в една нестопанска организация, като набирах потенциални дарители по телефона.

— Ами твоята работа? — попитах аз предпазливо, без да съм сигурна колко още заобиколни въпроса мога да задам, готова всеки момент да се отдръпна от мистерията.

— О, нали знаеш — отвърна той, сякаш беше отсъствал само няколко седмици, а аз бях негова колежка, не любовница и съпруга. — Нали знаеш, както винаги. Нищо ново.

Той отпи дълбоко от портокаловия си сок — пи цяла минута с наслада, като че ли не съществуваше нищо друго, освен неговото удоволствие. После небрежно ме попита за други подобрения в къщата.

След закуска седнахме на верандата, загледани в пороя и локвите, които се събираха в билковата ни градинка. Почетохме, после влязохме вътре и се любихме. Беше някак еднообразно чукане като в транс, приятно само защото дъждовното време ни беше обгърнало като в пашкул. Ако до този момент се бях преструвала, повече не можех да се заблуждавам, че мъжът ми наистина стои до мен.