![Великата криминална революция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/2/velikata-kriminalna-revolyuciya-bg-download.jpg)
Великата криминална революция [bg]
- Автор: Говорухин Станислав Сергеевич
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Христо Ботев
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Великата криминална революция [bg]». Краткое содержание книги:
Момчетата служат на остров Руски. За да са навреме в службата, трябва да станат в 5 сутринта — да прекосят целия град и да успеят да хванат морския ферибот. В къщи се връщат към 11 вечерта. Не хванеш ли ферибота, трябва да пренощуваш при някого от познатите на кораба.
Много неща ми разказаха те!
Например историята с влекача „Фотий Крилов“.
Впрочем едва пристигнал във Владивосток, аз веднага започнах да се интересувам от подробностите на тази загадъчна история. Но не можех да й хвана края.
— Ами не сте питали, когото трябва — обясниха ми младите офицери. — Питали сте началниците с големите звезди, а трябва да питате лейтенанти, не по-нагоре. Началниците нищо няма да разкажат, самите те здравата са се накиснали.
В Тихоокеанския флот имаше един мощен влекач „Фотий Крилов“. Само наименованието му е влекач. В действителност това е огромен, супермодерен кораб, единствен от този клас в света.
Помните ли историята с Дома на съветската наука и култура в Берлин? Същото нещо е и тук. Дали го под аренда на чуждестранна фирма — с капитана и екипажа. Тази фирма пък го дала на друга компания, американска. Отначало всичко вървяло добре, а после се заяли с документите — липсвала някаква юридическа подробност. Сега вече отпратили и екипажа към къщи, в Русия. И огромният военен кораб изчезнал безследно, пропаднал в южните морета.
Удивително богата и щедра е страната ни. Корабът на стойност милиони долари е даден за 5–10 хиляди — мисля, че чужденците не са дали повече за подкупи.
Всичко това ми разказаха офицерите, като се подсмиваха. Разбира се, смехът беше горчив. Момчетата прекрасно разбират какво става.
— Какво ви кара да служите? — питам.
— Е, още е останало разбирането за чест, за дълг. Клетва все пак сме давали. Ами кой ще служи? Погледнете — навсякъде воюват…
— Я кажете, способен ли е нашият флот да изпълнява сега бойни задачи?
— Засега — да. Разбира се, не в предишния обем. Но дълго така не може да продължава. Много офицери вече служат по инерция. Вече се оглеждат — накъде ли да се скатаят…
Така стоят нещата във флота.
В сухопътните войски не е по-добре.
Разказвам само това, което видях със собствените си очи.
Мотострелковата дивизия, разположена в Даурия, е попълнена с войници… 9 процента!
Бойният дух на армията…
Какво да ви кажа за бойния дух?…
През юни в Германия изпращахме два авиационни полка. Завръщаха се в родината. Последният самолет се издигна във въздуха, ние отидохме в офицерската столова и изпихме по чашка — за тези, които са на път. Командирът погледна часовника си и каза:
— Пресекли са границата…
— Как ще ги посрещнат там? — попитах аз.
Командирът се усмихна:
— Добре, ако им дадат постеля…
Страшни процеси протичат в армията. Опитват се да заставят оставените зад чертата на бедността офицери да се „въртят“, да търсят начини (най-често нечестни) да си изхранват семействата. Искат да ги „накиснат“, да ги направят свои съучастници — тогава те няма да имат изход. Искат или не искат, ще бъдат принудени да поддържат съучастниците си. Да подкрепят режима.
Скоро армията ще стане абсолютно небоеспособна. Мисля, че бойният дух на армията беше окончателно подкопан след случая на таджикско-афганистанската граница.
Боят продължава 16 часа. За 16 часа е възможно да се прехвърлят батальони от Камчатка. Да не говорим вече за съвсем близките части.
Първите минути момчетата още попоглеждали часовниците: ей сега ще им дойдат на помощ… После започнали да мрат.
Лошо е да мреш, когато знаеш, че си предаден.
Казват (не просто казват — свидетелствуват!): петнадесет часа не могли да докладват на президента!
В какво състояние е бил?
Защо не излезе по телевизията и не обясни на народа? Аз, руският гражданин, искам да зная. Там, на границата, загинаха мои деца!
Защо парламентът не се събра и не поиска от президента отчет какво е правил в тези часове — по минути?
Събитието е изключително. За последен път такова нещо се беше случило на 22 юни 1941 година. Тогава граничарите бяха предадени от Сталин.