![Великата криминална революция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/5/2/velikata-kriminalna-revolyuciya-bg-download.jpg)
Великата криминална революция [bg]
- Автор: Говорухин Станислав Сергеевич
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Христо Ботев
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Великата криминална революция [bg]». Краткое содержание книги:
Съвсем не е измислица и наличието на „петата колона на Запада“ в нашата страна. С тази роля се е заела образованата част от обществото ни: дейците на изкуството, философите, журналистите — „златните пера на страната“ (навярно те така наричат себе си). Всички те не се трудят безплатно, на всеки е платено. Един е поканен с лекции, на друг са дали пари за филм, на трети — хонорар за статия, на четвърти са започнали да му издават книга на Запад…
Задачата на „петата колона“ е да подготви почвата за експанзия. Колонизаторите трябва да влязат в страната като хора, които ни носят демокрация и цивилизация.
В ход е открита пропаганда на западния начин на живот и западната масова култура.
Извършва се западнизация на страната.
Не бива да се бърка с либерализация!
Западнизацията е папагалстване. Празно, глупаво и недостойно за човека.
Убива се дори езикът. Живият и образен език, на който са написани толкова шедьоври на световната литература. Какво струва само една дума — „ваучер“!
Старинните руски градове се изпъстриха с табели на чужд език.
Под прозореца ми има зеленчуков магазин: картофи, зеле, моркови. Веднъж поглеждам през прозореца, а на магазина нова табела: ГРИНХАУС. Асортиментът си е същият: картофи, зеле и моркови, но — Гринхаус. Сега непрекъснато слушам от жената: „Отивам за малко до Гринхаус и се връщам“.
Скърцат „златните пера“, бързат да създадат идеология, облекчаваща чуждестранното нашествие. Комплектът ключове към сърцето на читателя пак е така беден, но действа без прекъсване. Главното е да се внуши общата нагласа, че Русия е една негодна за нищо страна, че народът е груб и невеж, че това е страна на глупаци; че Русия не е имала никаква история (история, с която би могла да се гордее), нея винаги са я били; че случилото се през 1917 година не е народна трагедия, не е пришествие на Антихриста, а историческа закономерност; старата Русия е била бедна и невежа, а сегашният народец е просто добитък — погледнете само този парламент; и изобщо в тази страна не може да има нищо свястно, единственият път е в нея да се насади демокрация по западен образец.
Такава е общата нагласа. В средствата за масова информация тя се изразява по-усукано, но смисълът е този.
А ето и още един ключ, предназначен за това, да отворим вратите на чуждестранния търговец.
„Чуждестранните капитали изиграха значителна роля за възникването на руския капитализъм.“
Мисълта безусловно е правилна, но бедата е, че чуждестранният капитал не бърза към Русия. На капитала, особено на едрия, му е нужна стабилност в страната, нужни са му гаранции срещу всякакви политически изненади. Едрият капитал си планира работата за много години напред.
И обратното, навират се при нас от чужбина бедни шмекери с единствената цел да отмъкнат каквото могат, докато е евтино. (А евтино е, защото с откраднато.) Колко само такива фирмаджии хитреци преминаха през страната ни! Дошъл беден, отишъл си богат — това е една обикновена история.
Ще опиша една от най-разпространените схеми. Преди около две години тя действаше успешно.
За да регистрираш собствена фирма, да речем в Лондон, са нужни около 14 фунта. Това може да направи дори човек, без каквото и да е състояние. Пристига новоизпеченият фирмаджия в Русия и започва да действа. Понякога без успех, но най-често успешно. Ако ли пък е и бивш съветски гражданин — изобщо няма проблеми. Той отива при свой съученик, днес голям началник, например при директор на молибденов комбинат, и му казва: „Мога да взема от тебе молибденови отпадъци. Имам купувач в чужбина. Ще ги взема почти без пари, но ние с тебе ще съставим «страничен» договор, според който аз ще ти вложа в западна банка прилична сума. Става ли?“.
Връща се фирмаджията в страната, където живее, отива в банката и показва договора. Там са смаяни — договорът е суперизгоден. Отпускат му заем. А заемът е нужен само за да се прехвърли стоката при купувача. И работата се завърта.
Съществуват много други схеми, които също така действат.
Не мога да се стърпя — трябва да разкажа една възхитителна история.
Имам един познат на Запад. Работеше някога при мене като помощник-режисьор на първия ми филм. После емигрира в Америка. В годината 1989, в разгара на Преустройството, пристига в Москва. Срещнахме се. „Как живееш, Вова?“ Оказа се, че живеел лошо, едва свързвал двата края. „Защо ни споходи?“ — „Искам да търгувам със Съюза. (Тогава още беше Съюз, ако си спомняте…) Искам да купувам оттук дървен материал, нефт, карбамид, метали…“