Престиж [bg]

През 1879 година почина майка ми, а година по-късно и баща ми.

Към края на 80-те, все още в началото на трийсетте си години, разработих свое собствено соло представление и възприех артистичния псевдоним Le Professeur de Magie. Изпълнявах редовно ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК в различните му ранни форми.

Макар че илюзията работеше безпроблемно, дълго време оставах неудовлетворен от сценичните ефекти. Не ме напускаше усещането, че затворените шкафове не са достатъчно мистериозни, за да внушат на публиката по-силно усещане за опасност и непостижимост. В контекста на сценичната магия такива шкафове са често срещани. Постепенно намерих начини да усложня илюзията; първо посредством сандъци, които изглеждаха прекалено малки, за да ме поберат, по-късно с маси с тайни странични крила и накрая, в дръзка демонстрация на магия „на открито“, посрещната изключително ентусиазирано в средите на фокусниците по онова време, използвах равни пейки, върху които тялото ми се виждаше от всички в публиката до самия момент на трансформацията.

През 1892 година ми хрумна идеята, която търсех. Случи се по косвен път и на посятото семе му трябваше дълго време, за да покълне.

През февруари същата година произхождащият от Балканите изобретател на име Никола Тесла дойде в Лондон, за да рекламира някои нови резултати, постигнати от него в областта на електричеството. Хърватин от сръбски произход с, както се твърдеше, напълно неразбираем чуждестранен акцент, Тесла щеше да изнесе пред научната общност поредица от лекции по специалността си. Подобни събития се случват относително често в Лондон и обикновено не им обръщам внимание. В този случай обаче се оказа, че мистър Тесла е силно полемизирана фигура в САЩ и участва в научни спорове, свързани с природата и приложението на електричеството, което бързо му беше осигурило засиленото внимание на вестниците. Тъкмо от тези статии извлякох идеите си.