![Престиж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/2/0/prestizh-bg-download.jpg)
Престиж [bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Август
- ISBN: 9789549688542
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престиж [bg]». Краткое содержание книги:
Няма да наблягам на факта, че масата, използвана в дома на леля ми, бе част от реквизита на самия спиритист. Беше изработена така, че четирите й дървени крака да се съединяват в точката на централната подпора по такъв начин, че да има място фокусникът незабележимо да подпъхне собствения си крак.
В този разказ проявите от шкафа могат единствено да бъдат описани накратко; умелият фокусник с лекота би могъл да се освободи от на пръв поглед непреодолими окови, особено ако при поставянето на въжетата и връзването на възлите са участвали двама асистенти. Веднъж озовал се в шкафа, ще са му нужни няколко секунди, за да разхлаби въжетата и да предизвика иначе впечатляващата проява на паранормални ефекти.
Колкото до „медиумната“ връзка с духовете на покойниците, която бе и главната цел на събирането, тук също има стандартни техники за внушение и подмяна, които всеки добър фокусник лесно може да изпълни.
15
Бях отишъл в дома на леля си, за да удовлетворя своето професионално любопитство, но вместо това, и в крайна сметка за мой срам и голямо съжаление, излязох оттам, преизпълнен със справедливо възмущение. Група податливи на внушение и уязвими хора бяха заблудени от най-обикновени сценични илюзии. Леля ми, която вярваше, че е чула утешителни думи, идващи директно от възлюбения й съпруг, бе обзета от такава скръб, че незабавно се оттегли в стаята си. Неколцина от другите присъстващи бяха не по-малко разчувствани от получените съобщения от отвъдното. И все пак знаех, единствен аз, че всичко е шарлатанство.
Изпитвах ободряващото чувство, че мога и трябва да го разоблича като шарлатанин, преди да е успял да нанесе още вреда. Изкушавах се да се изправя срещу него още на място, но бях малко слисан от уверения начин, по който бе изпълнил илюзиите си. Докато той и асистентката му прибираха реквизита, разговарях накратко с младежа с рошавия перчем и получих визитката на спиритиста.
Ето така научих името и подхода на човека, който щеше да ме преследва в професионалната ми кариера:
Рупърт Анджиър
Ясновидец, Медиум, Спиритист
При съблюдаване на най-строга конфиденциалност
Идмистън Вилас № 45, Северен Лондон
Бях млад, неопитен и следвах нещо, което разглеждах като висши принципи, което, за мое разочарование доста по-късно, не ми позволи да разпозная собственото си лицемерие. Впуснах се по следите на мистър Анджиър с намерение да разоблича измамите му. Съвсем скоро посредством методи, които не е необходимо да излагам тук, успях да установя къде и кога ще се състои следващият му сеанс.
Срещата за пореден път се провеждаше в частна къща в предградията на Лондон, но този път връзката ми със семейството (покрусено от внезапната смърт на майката) бе изцяло изфабрикувана. Успях да подсигуря присъствието си, представяйки се в дома им предния ден с твърдението, че съм съдружник на Анджиър и че самият „медиум“ е поискал да присъствам. Погълнати от очевидната си скръб, останалите членове на семейството изглежда нямаха нищо против.
На следващия ден се погрижих да се появя пред къщата доста преди уговорката и по този начин успях да потвърдя, че ранното пристигане на Анджиър в дома на леля ми не е било случайност, а в действителност необходима част от подготовката. Незабелязано проследих как той и асистентите му разтовариха екипировката си от каруцата и я внесоха в къщата. Когато най-сетне, час по-късно и около уговореното време, се представих в дома, помещението вече бе подготвено и потънало в полумрак.
Сеансът, както и преди, започна с трика на преобърнатата маса и късметът ми позволи да се озова в неизбежна близост до Анджиър, докато той се канеше да започне.
— Не ви ли познавам отнякъде, сър? — попита тихо и обвинително той.
— Не мисля — казах аз, опитвайки да не изглеждам подозрително.
— Имате навика да присъствате на такива събития?
— Не по-често от вас, сър — отвърнах толкова язвително, колкото можех.
Той ме погледна изпитателно, но тъй като всички го чакаха, не му оставаше нищо друго, освен да започне. Мисля, че от този момент нататък бе сигурен, че съм там, за да го разоблича, но ще призная с готовност, че изнесе представлението си със съвсем същото сценично умение, каквото бе демонстрирал и предния път.